Много ми харесваше да съм майка на малки деца

Но се радвам, че пораснаха

03 Септември 2019 г.

През един мокър летен следобед преди десетина години вървях по улицата заедно с двете си малки дъщери. Луси, в предучилищна възраст, се въртеше пред мен, очевидно твърдо решена да падне по лице, а Беатрис, бебето, се гърчеше като червей в кенгуруто и ми докарваше болки в гърба.

Не бях имала непрекъснати пет часа сън от месеци. Имах мастит, затова си бях сложила зелеви листа в сутиена. Понеже живеех в красив, заможен квартал, в който все още тук-там се срещаха хора с мъдрост от едно време, нямаше и ден без някой непознат да ме приближи и да ме посъветва далновидно: „Радвай се на тези моменти сега. Отминават страшно бързо.”

Но в този ден, докато кимах с фалшива благодарност за съвета, си обещах нещо. Ще се опитам да се наслаждавам, помислих си. И никога, ама никога няма да кажа това на друг родител. Ще помня, че не отминава толкова бързо, ако си на крак от 4:30. Ще помня, че не всеки от тези моменти е особено радостен.

Днес палавото момиче в предучилищната е 16-годишна гимназистка с натоварен социален график. Бебето, което ме държеше будна по нощите, е в основното училище и ако въртенето на очи беше олимпийски спорт, щеше да е златна медалистка. Понякога ги поглеждам и с тъга осъзнавам, че повече никога няма да заспиват в скута ми, докато им чета „Лека нощ, луна”. Никога повече няма да ги чуя да произнасят смешно „асансьор” или „линейка”. Няма да ги люлея или да ги храня с ябълково пюре, докато гледаме „Улица Сезам”. Тази врата е затворена.

И се чувствам невероятно добре от този факт.

Скъпи изтощени, изстискани родители на малки деца, позволете ми да ви уверя, че, да, този период от живота на децата ви е ценен и интимен, и пълен с вълшебство и открития. Но не,

няма нужда някой да ви гълчи да го цените. Убедена съм, че вече го правите. А също така съм убедена, че понякога не можете и да си представите да минете през хола боси, без да изпитате болката от Лего блокче, впито в крака. Сигурна съм, че в последните пет филма, които гледахте, има говорещи животни. Знам, че идеята да отидете в банята сами, без някой да тропа по вратата от другата страна, ви се струва като ваканция в 4-звезден хотел.

Е, познайте какво? Това необезпокоявано от никого усамотение в банята ще дойде. И няма да е тъжно. Ще бъде страхотно.

Наскоро един приятел, който живее извън града, дойде по работа и знаете ли какво направихме? Срещнахме се на по питие. В 4 следобед. В чантата ми нямаше никакви трохи от царевични пръчици. Не бях слушала как деца пеят поп парчета в последните три години. Понякога, през почивните дни, ставам след 8:00.

Помага ми и фактът, че мисля, че дъщерите ми пораснаха прекрасни хора. Не им трябвам, за да им връзвам обувките, но могат да приготвят вечеря. Не ми правят фигурки от тел, но можем да си говорим за политика, филми или книги, които са чели. Те са интересни, ангажирани млади жени, които харесвам като хора, освен че ги обичам като моя плът и кръв. Тази пухкава, гушкава фаза от живота им беше страшно сладка, но да гледаш как умни, независими млади хора се включват в живота също е страхотно.

Мисля, че когато родителите станат прекалено носталгични относно детските години на децата си, всъщност изпитват носталгия по своите собствени. Ще излъжа, ако кажа, че тази по-млада моя версия като майка не ми липсва, онази с по-малкото бръчки и безупречното зрение. Знам, че асоциирам бебешките години на момичетата си с период от моя живот преди кризата в брака, двата тура рак и смъртта на най-добрия ми приятел.

Но също така си спомням колко благодарна бях на това, което ми каза с любов един от родителите на моя приятелка, когато децата бяха малки: „Това са тежки години.” Затова се опитвам да се придържам към истината за тези години, когато не можех да си взема душ, ако поискам, когато мрънкането в края на деня изглеждаше като дете, легнало по очи по средата на супермаркета, правещо забележителна сцена. Понякога като видя някой родител, чиито деца откачат на публично място, просто ми се иска да отида до него и да го уверя: „Става по-добре.”

Има толкова много радости в това да си родител на пораснали деца, да бъдеш пораснал... Вярвайте ми. Не позволявайте на никого арогантно да ви кара да се чувствате все едно не сте спрели да помиришете розите, докато вие сте прекарали целия ден в бърсане на носове. Дойдох от бъдещето ви, за да ви кажа, че тези моменти не си отиват толкова бързо. Не си отиват въобще. Историята още се разказва. И всяка глава си има своите чудеса.

Мери Елизабет Уилямс

Още от

Тъжно дете.

Снимка: Shutterstock

Защо синът ми не е поканен на рождения ден на С.

Баща успокоява сина си. Снимка: Shutterstock

 

Как да предпазите детето от собствените страхове

Нарцисист

Снимка: Shutterstock

С какво може истински да уплашите нарцисиста?

Жена, която е уморена от чистенето. Снимка: Shutterstock

Чистенето на дома като терапия

Дете пред дъската в класната стая.

Снимка: Shutterstock

5 трика, с които ще научим децата да учат

Най нови

Аран. Снимка: Instagram

Мили Боби Браун и Джейк Бонджови. Снимка: Getty

Изгрев на морето, разтворена книга и кафе. Снимка: Shutterstock

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Аран. Снимка: Instagram

Заедно

Като две капки вода: Синът на Килиън Мърфи стъпи на червения килим

Аран изкючително много прилича на известния си баща

Мили Боби Браун и Джейк Бонджови. Снимка: Getty

Заедно

Щастие на квадрат: Мили Боби Браун и Джейк Бонджови пак станаха родители

Гушнаха второ дете и показаха новородения си син

Изгрев на морето, разтворена книга и кафе. Снимка: Shutterstock

 

Тъжно дете.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Защо синът ми не е поканен на рождения ден на С.

Пропускането или пренебрегването на детето може да му нанесе сериозен емоционален дискомфорт. Как да реагирате?!

Баща успокоява сина си. Снимка: Shutterstock

 

Мнение на специалиста

Как да предпазите детето от собствените страхове

5 стратегии, които ще ви подкрепят и ще помогнат на хлапето

Дете и есен.

Снимка: Shutterstock

Свободно време

Добре дошла, есен!

През този сезон природата се променя по много красиви начин и е чудесно вдъхновение за творчество
-->