Хората с трудно детство имат 5 предимства

Когато хората чуят израза „трудно детство”, си представят ужасни неща. Повечето психолози обръщат внимание само на отрицателните последици от трудното детство върху по-нататъшното развитие на личността и ги определят най-често като травми от миналото или липса на самочувствие. Някои психоаналитици и специалисти по личностно развитие обаче гледат на трудното детство от съвсем различен ъгъл и резултатът от техните наблюдения показва, че хората, които са срещали повече трудности по пътя си от детството – през юношеството - към зрелостта, имат редица предимства пред онези, които са водили сравнително лек живот.

1. Притежават големи артистични заложби

Всички сме чували за трудния живот на известни актьори и други творчески личности, които споделят за нерадостното си минало. Всички те акцентират върху дългия път, който са изминали благодарение на артистичните си заложби. Без ничия помощ. Учени от Калифорния провеждат проучване сред близо 250 души артисти, сред които музиканти, актьори, дизайнери, певци, танцьори, и ги молят да разкажат за своето детство. Почти всички от проучването споделят за трудно или особено мъчително и тежко детство. Оказва се, че изкуството е било тяхното убежище – нещо като спасителното място от несгодите на действителността. Също така вярват, че тази дарба им е била дадена неслучайно – като шанс да променят живота си към добро.

2. Умеят да взимат бързо и категорично решения

Според проучванията хората с трудно детство неведнъж са били поставяни в ситуация, когато се е налагало да взимат бързи решения, свързани с оцеляването им. Това е развило у тях умението да не се колебаят, когато „става напечено”, да мислят бързо и да бъдат категорични в избора си. 

През 60-те години на миналия век социалният психолог от Станфордския университет Уолтър Мишел провежда уникален експеримент. За да тества теорията си, че способността да се отлага удоволствието е в основата на стабилния характер, той поставя пред няколко деца по един бонбон. Казва им, че ако го изядат веднага, няма да получат нищо повече, но ако изчакат и го изядат след 15 минути, ще получат още един. Дете, което е израснало в нормална среда, е склонно да изчака, защото вижда логиката в това. От гледната точка на едно дете, израснало в страх и мизерия, е много по-важно бонбонът да бъде погълнат веднага, защото е свикнало добрите неща в живота да му се изплъзват.

3. Умеят бързо да се приспособяват

Когато едно дете расте в стресова среда, мозъкът му започва да се адаптира към стреса. В резултат е способно по-бързо да се адаптира, да приема с лекота стресовите ситуации на по-късен етап в живота си, да се приспособява към смяната на обстановката, без да го изживява като нещо драматично и болезнено. 

Да видим: двама геймъри получават грешни инструкции по една компютърна игра. Първият, израснал в добри условия на живот, продължава докрая да следва инструкциите, в резултат на което започва да се обърква все повече и повече. Другият, израснал в трудна и нестабилна семейна среда, изобщо не се поколебава да поеме риск и да действа не според инструкциите, което го довежда и до правилното решение. Учените казват, че това е така, защото хората, притиснати от живота отрано, знаят много добре, че понякога правилата могат и трябва да бъдат заобикаляни (моля да не се бъркат правила със закони!).

4. Умеят да разпознават опасността

Норепинефринът е невротрансмитер и хормон. Отделя се от сърцевината на надбъбречните жлези. Той повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност. Отделя се при стрес, физическо натоварване заедно с другия хормон на сърцевината на надбъбречните жлези – адреналин. Той ни помага да разпознаваме опасностите. Според изследването на клиничния психолог и невробиолог Иън Робъртсън в умерени дози този хормон влияе положително на мозъка, като подобрява работата на паметта и способността за учене. Хората, които са имали трудно детство, могат да разпознават опасностите по-бързо от други и незабавно да потърсят начин да ги предотвратят.

Целия материал четете в Обекти.бг.