По какво се различават умората, синдрома на професионалното изчерпване и работохолизма

Наскоро Световната здравна организация одобри обновена версия на Международната класификация на заболяванията, в която като съвсем самостоятелна болест вече е вписан и синдрома на професионалното изчерпване или бърнаут.

Според руския лекар и психотерапевт Александър Федорович, синдромът често е бъркан с умора и работохолизъм, но тези нарушения „са съвсем различни неща“.
Както отбелязва Федорович, синдромът на професионалното изчерпване е заболяване, на което са подложени най-вече хора от така наречените помощни професии – лекари, педагози, социални работници и т.н. Нарушението възниква поради несъответствие на вложените сили и висока отговорност и възнаграждението за подобен труд. От синдрома страдат специалисти, които „носят колосална отговорност, имат непосредствена работа с човешките съдби и печелят жълти стотинки“.

Като правило, силната умора, която не е свързана с конкретни заболявания, сигнализира за стрес – това е вариант на неговото проявления, наред с депресията, нервните разстройства, тревожността.
Да се определи страда или не човек от силен стрес може чрез анализ на кръвта. „Стресът може да се определи на физическо ниво, това е единственото от всички психични разстройства, което може да бъде открито чрез анализ на хормони“, отбелязва лекарят-психотерапевт.
А много малко хора се обръщат за помощ към лекар, защото се чувстват перманентно изморени. Ако не се коригира, подобно състояние може да стане пусков механизъм за развитието на психосоматични разстройства, като хипертония, вариации в кръвното налягане, язви на стомаха и дванадесетопръстника, бронхиална астма.

Според Федорович, работохолизмът често се явява реакция на съществуващи психологични проблеми – това е своеобразно бягство от тях, потъване в работата заради нежелание да се разрешат. В този смисъл, работохолизмът не е болест, убеден е лекарят. Ако човек твърде много го влече към работата му, то нещо не го устройва у дома. Проблемът с работохолизма се решава само с помощта на специалист-психотерапевт, подчертава той.

Текст: medikforum.ru, превод: Надя Горанова