8 грешки при поставяне на граници

Как да сме приятели с децата си като при това запазим нужната дистанция, която ще ни осигури респект и уважение.
Как да поставим разумни граници? Защото границата е бариера, която често ни принуждава да влизаме в конфликт и да проявяваме агресия, защитавайки собствените си интереси.

В света на възрастните – това е разговор между равноправни. Когато обаче става дума за децата, важно е да помним, че не сме равни с хлапето, и че няма граници, които да се отнасят както за него, така и за нас.
Нашата основна задача е да се грижим за детето и да го защитаваме.

Ето няколко особено чести грешки на родителите.

1. Не са на ясно със себе си

Те приемат за граница, това което искат или, което се случва сега. Едно и също поведение и постъпки на детето в едни ситуации те определят като правилно, а в други – за неправилно. Така не бива.

2. Не са успели да се освободят от страховете си

Понякога родителите се страхуват от поведението на детето си, защото не могат да постигнат желаната дисциплина със строгите си методи.
И тогава от доминиращи и властни, те се превръщат във виновни и уплашени същества. 
За детето това е сигнал за тревога. А тревогата намалява способността му да се контролира и да действа разумно.

3. Очакват от детето нещо, което то не може

Родителите твърде рано започват да изискват от детето да следва правила и забрани, а също така и да се съобразява с интересите на околните. Без да си дават сметка, че едва към 5-6-годишна възраст в мозъка му съзряват тези зони, които отговорят за самоконтрола. Затова, когато създаваме правила и слагаме забрани, трябва да помислим дали детето е в състояние да ги следва.

4. Не разбират, че детето всъщност е още малко

Това най-често се случва, когато родителите очакват хлапето да се съобразява с други хора. Едва към шестата си година то може да се постави на мястото на някой друг, да се опита да разбере какво изпитва той. И въобще не е сигурно, че ще се справи с това.

5. Не обръщат внимание на собственото си поведение в семейството

Родителите често изискват от детето да се съобразява с границите на околните, а те самите ги нарушават. Например - карат се помежду си и се нагрубяват. Затова е важно на първо място мама и татко да преразгледат своето поведение в къщи.

6. Прекалено взискателни са

Детето ще търпи, а след това ще премине към тих саботаж: не е разбрало, не е чуло, не е успяло да изпъни задачата.
В някои семейства не е прието да се говори открито за това, което не искаш да свършиш или няма как да обясниш, че ти не го намираш за правилно. В тези ситуации детето минава към пасивна агресия.

7. Постоянно са зли и ядосани

Много възрастни смятат, че като са зли и ядосани, по-успешно защитават личните си граници. В тези случаи детето не се учи да спазва границите, а просто се плаши.

8. Трудно се поставят на мястото на детето

Родителите често съчетават забраната с оценка на желанието или нежеланието на детето да го изпълни. Самите те си могат да проявят каприз и да решат дали да свършат нещо или не, но не разрешават на детето да го прави и дори го обиждат и обвиняват.
Важно е родителите да помнят, че поставянето на граници е от помощ конфликтите да се сведат до минимум.

И, ако сте загрижен доминантен родител, който е поставил граници, се замислете справедливи ли са те и от гледна точка на детето.

Людмила Петрановска, превод Мона Василева