Имам време за теб

Връщаме се уморени от работа и най-силното ни желание да се сгушим в един ъгъл на тихо с книга ръка или пък да полегнем във ваната за пълен релакс.
Само че, този сценарий е невъзможен, ако къщата е пълна с деца. Дори и да е само едно. Защото то цял ден ни ни чака, за да поговорим. Или пък е стаило нещо в себе си, което го мъчи.
Ако зададем традиционния въпрос: „Какво ново днес?“ , най-вероятно ще чуем едносричен отговор: „Нищо особено“.
Има няколко дежурни фрази, които всеки добре знае. С това обаче общуването ще приключи.

Не е тайна, че с децата трябва да намерим начин да разговаряме. Спокойният, смислен разговор гради отношения на доверие и близост, които ще помогнат връзката ни да не се „скъса“ и да не „загубим“ детето си. Затова психолози съветват да намерим време да останем с него насаме „тет -а -тет“.

Поне за 15 минути на ден

Много родители твърдят, че отделят много повече време на детето си. Нека се замислим и извадим от тези разговори фрази като: „Ти хапна ли?“, „Какво яде днес?“, „Изпитваха ли те?“, " Какво имаш за домашно?“. Защото подобен разговор може да продължи и повече от 15 минути, но не е от голяма полза. 
Ако искате общуването да е пълноценно, отговорът на въпросите не бива да е стандартен: „Нормално“.

И като начало това означава и вие да не задавате стандартни въпроси. Те създават илюзия за общуване, защото детето отговаря, макар и механично, но от това не научаваме нищо за нашия син/дъщеря.
„Ама какво, да не съм на разпит. Не искам да отговарям на тези въпроси. Искам да говорим за нещо, което за мен е интересно!“- заяви веднъж моята дъщеря. Отрезвяващо и често.
Когато навлизат в пубертета, те са доста уморени от автоматичните ни въпроси и отказват да се включат в играта за автоматични отговори, а понякога се затваря и въобще отказват да общуват.

Това ме накара да се замисля как да направя разговора личен, съкровен, така че да разказва нещо за нас самите. И в ситуации, в които никой няма много време, все пак да намираме време един за друг.
Започнахме да разговаряме, когато всички седнат на масата за вечеря. И всеки от нас разказваше нещо интересно, което му се е случило през деня или пък необичайна случка. Не само весели и радостни събития, но и тъжни.
А към въпроса: „Какво ново научи днес“, всеки от възрастните подхождаше много внимателно, за да даде личен пример.
Избираше теми, които отварят дискусия по много въпроси.
Списъкът е огромен, но пробвайте например с:

- какво беше настроението днес

- какво точно играхте на двора с приятелите

- какво днес те зарадва (разстрои, изплаши, разсмя)

- направи ли днес някаква голяма глупост

- има ли нещо, което направи днес и, с което да се гордееш

- какво беше най-скучно днес

В началото, когато за първи път се опитвате да организирате този разговор, може и да не се получи онова, което очаквате. Защото въпросите искат познаване на самия себе си, а в това число и умение  да анализираш личния си опит. Нещо, което се учи постепенно.

Децата от началните класове може да се затруднят с описанието на своя ден. Те най-често приключват разговора с това, че нищо интересно не се е случило.
От помощ може да е малък трик: накарайте детето да разкаже в хронологичен ред какво се е случило. Например как се е подготвило да тръгне на училище, как се е срещнало с приятели още в двора, как е минал първият час, а след това и междучасието.
Връщайки събитията хлапето ви със сигурност ще се сети за някои нещо, които са го развълнували силно. И постепенно ще се научи да разказва за себе си, за своите преживявания и без допълнителна помощ.
Децата обожават такива разговори и скоро сами ще започнат да ви подсещат: „ Хайде да си разказваме новини от деня!“, "Днес още не сме обсъждали как всеки се е справил.“

Важното е да помним, че това е разговор, а не разпит. И тонът на разговора трябва да е топъл, мил, с много хумор, не критикувайте, не давайте оценки, не лепете „етикети“.
На всяка цена споделяйте с хлапето новини от вашия ден, открития, които правите, при контактите си с други хора.

Когато то не знае с какво да започне, разкажете вие първи, за да го предразположите. Не е нужно това да е някакъв положителен пример, не се страхувайте да разказвате неща, които не ви представят в най-добрата светлина. Всеки може да сгреши и трябва да умее да приеме с хумор някои ситуации. Децата обожават когато родители им разказват за някоя глупост, която са направили през деня.
Когато споделяте истории с детето вие не само се сближавате, вие стимулирате и развитието му.
Тези разкази са начало на самоанализ и умение да разсъждава и да си задава въпроси за собствения живот.

За подрастващите от особена полза са обясненията как родителите им са преодолели една или друга трудност, как са се справили с проблем или сложна ситуация.
Най-добре е разговорът да е очи в очи – насаме. Ако за по-малките деца е добре на масата да обсъждат и споделят проблеми, то по-големите се нуждаят от по-интимна обстановка.

- „Как вървят отношенията с приятелите?– това е единствената тема, която вълнува младежите в тази възраст. Питайте ги как се оправят с тези взаимоотношения.

- Питайте конкретно и с имена. Например: „ Вчера ти разказа, че си се скарала с Вера, сега разбрахте ли се."  И помнете, че това не е разпит от любопитство, а трябва да демонстрирате искрен интерес към проблемите на детето.

-  Предложете: "Мога ли да направя нещо за теб.“„ Трябва ли ти някаква помощ или подкрепа от мен?"  Подрастващите трудно искат помощ, но всъщност се нуждаят от нея.

-  Кажете: "Може нещо заедно да направим?" По този начин предложението няма задължителен характер като “Седни и си научи уроците!“ или пък „Иди да измиеш съдовете“ . Това е нещо като покана, да прекараме заедно приятно времето.

Благодарение на тези разговори, ние с дъщеря ми направихме „Дамски киноклуб“ - всяка от нас имаше предложение кой филм да гледаме заедно. И веднъж на 2седмици се завивахме с одеяло, правихме си горещ шоколад и гледахме филм, който след това обсъждахме.
Вместо филм, това може да е книга, игра, или каквото изберете.

Започнете вие разговора. Например – днес гледах интересен клип по YouTube. Мисля, че ще ти хареса. Не е важно дали ще изберете посещение на изложба на съвременен художник, нова постановка или концерт.
Важно е заниманието да е интересно и за двете страни.

Експериментирайте, измисляйте теми за разговор, бъдете честни. Това сближава. Така постепенно ще откриете как живее вашето дете и какво го вълнува и тревожи.
Не се лишавайте от удоволствието да общувате и да поддържате контакт с детето, което пораства.

Ирина Корнеева, адаптация Мона Василева