Синдромът на родителското отчуждение

Не е тайна за никого, че едно дете се изгражда като личност преди всичко благодарение на и в зависимост от своите родители. Съвсем естествено възприема техните ценности за свои, учи се на добро и зло от тях, наблюдава и копира техния модел на поведение.
Ето защо родителството далеч не се свежда само до съхраняване на физическото здраве на детето, но и на психическото му. Не е важно само да се погрижим то да бъде нахранено, добре облечено и наспано, а също така спокойно и щастливо, за което е нужно да живее в хармония и с двамата си родители.

В последните години все повече се говори за така наречения синдром на родителско отчуждение. Оказва се, че то е форма на домашно насилие над детето. А за да се предотврати, е много важно детето да осъществява пълноценни контакти и с двамата си родители. Проявява се не само когато родителите са разведени, но и когато са в конфликт помежду си.
Синдромът на родителско отчуждение е състояние, при което единият родител упражнява влияние върху детето – с постоянни коментари, разкази, примери – с цел разрушаване на връзката му с другия родител. Така детето се превръща в инструмент в битката между възрастните. Синдромът от години присъства в правния свят, където се определя като вид емоционално насилие и над детето, както и над неотглеждащия го родител. Това е процес, в хода на който детето безкомпромисно се обръща  към единия родител, обикновено към този, с когото живее, и също така безкомпромисно се отчуждава от другия родител.

Когато родителите загубват пътя един към друг и от приятели се превръщат във врагове, често забравят, че истинската изкупителна жертва на тяхната война е детето – единственото същество, което би трябвало и двамата да обичат наравно.

Между 3-10 години детето е особено уязвимо, защото все още не е създало умения да различава правилно от грешно, истина от лъжа, реалност от вменяване на такава.
Лъжите и манипулирането от страна на единия родител могат да бъдат пагубни и особено опасни, защото пречат на спокойното психическо развитие на детето, което е съвсем логично да се довери на родителя, който се грижи за него. Понякога това се случва дори от страх да не го загуби.
Детето изживява силен страх и шок от конфликтите, на които става свидетел между родителите си. Скандалите, обидите и от единия, и от другия родител, изречени на висок глас, намесата на полиция или съдия-изпълнител, предизвикват силни негативни емоции и детето се чувства застрашено, което става причина за сериозен психо-емоционален стрес. Чувствителността и емоционалността му предизвикват интензивен страх, безпомощност и ужас.
Симптомите на посттравматичния стрес се развиват в първите три месеца от травмиращото събитие, като е възможно да оставят трайна следа в развитието на детето – различни психози или поведенчески проблеми.

Целия текст четете в Обекти.бг