Какво да (не)правим, ако възпитаваме момиче

Светът се променя бързо, но да се излезе от шаблона на половите различия е много трудно.
Убеждаваме се още от самото раждане на бебето. Без дори дума да кажете, от далече приятелките ви поздравяват „Честито момиченце!“  Само защото количката, дрешките, панделката – всичко е в бонбонено розово.
След това идва ред на подаръците, които получавате – принцеси, кукли Барби, комплектчета за хранене и готвене... Това е наборът от предмети за игра, предназначени за момиченцата.
Вече дори има специално Lego с розови елементи, с които се строят салони за красота, СПА и други специфично „женски“ места за развлечение.
За момчетата пък са отредени дрехи и аксесоари в син цвят, самолети, коли, инструменти, които да развиват фината моторика и интелектуалните им умения.

Ако все пак искате да излезете от тази рамка и да възпитате уверено в себе си момиче, свободен човек със свободни възгледи, опитайте се за избегнете някои стереотипи. 

Подарявайте на момичето не само традиционните „женски“ играчки, дори ако интересът му към тях е по-изявен.
Старайте се тя да има играчки и за момчета. Показвайте ѝ как се работи с тях, как може да си играе.

Домашните задължения не са женски и мъжки.
Например момичето трябва да помага при готвене и чистена на дома, а момчето заедно с татко – при ремонта.
Добре е задачите да се разпределят по равно, без значение с какво конкретно ще се занимава момичето. „Мъжките“ сръчности, които тя може да усвои, ще ѝ дадат увереност в собствените ѝ сили. Както и обратното – момчето, което умее да готви, винаги ще направи впечатление.

Не коментирайте външността ѝ.
Вместо да казвате на момичето, че е красавица, по-добре хвалете характера, знанията, уменията ѝ. Например, че не се отказва, когато срещне трудност, че чете по-бързо от всички, че знае повече за историята на Древна Гърция. Комплиментите, свързани с външния вид, могат да доведат до проблем със самооценката, когато тя порасне.

Не ограничавайте интересите и хобитата ѝ.
Родителите са тези, които записват момичето на балет, момчето – на футбол. Тя може да избере айкидо, футбол или конен спорт. Защо не?
 Подкрепяйте нейния избор и я насърчавайте. Нека развива свободно своите заложби и способности.

Учете я да работи и ползва всякакви инструменти.
Момичето, точно както и момчето, трябва да знае как да си служи с отверка, гаечен ключ, чук. Ако се наложи да поправи нещо в къщи, да се справи. Тези умения ще я направят по уверена в себе си.

Подкрепяйте интереса ѝ към научни дисциплини, инженерни науки, математика.
Често момичето проявява интерес и постига успехи в математиката, но в главата на родители и учители е заседнал шаблонът „математиката не е за момичета “. Има многобройни изследвания, които доказват, че те често превъзхождат мъжете в областта на математиката и точните науки.

Не изисквайте от нея радушно да прегръща и приема роднини.
Без значение дали са роднини или приятели на родителите, момичето не е длъжно да ги харесва. Още по-малко да ги прегръща, ако не желае. Тя не е длъжна да благодари чрез физически контакт. Защото, когато порасне подобно поведение може да ѝ донесе неприятности.

Не я убеждавайте, че момчето, което я обижда, дразни и преследва, е влюбено в нея.
Това е най-прекият път да я превърнете в жертва. Не насаждайте в съзнанието на момичето подобно отношение. Това означава да свали гард пред насилието.

Не ѝ се карайте за бурна проява на емоции в това число и негативни.
Това е още един опасен джендър стереотип. Който обяснява, че момичето винаги трябва да е добро, тихо, скромно и послушно. Не разрешавайте на дъщеря си да слага маска и винаги да е мила, докато дълбоко в себе си е обидена и нещастна или пък бясна.

Не допускайте да говори за проявите на полово съзряване като за нещо срамно, да се притеснява или въобще да отказва разговор на тази тема.
Забравете табутата и говорете открито на тези теми – обсъждайте какво се случва с нея, с тялото ѝ. Това е нормално и напълно естествено. Както всяка друга промяна.

По материали на Reader's Digest, Parents. fr, адаптация Мона Василева