Съвети към родители, които отглеждат особено дете

За аутизма се говори малко. Вероятно затова диагнозата е съпроводена с много стигми. Отношенията към семейства, които отглеждат такова дете, варират от едната до другата крайност. Околните често избягват контакт с тях, страхуват се да общуват, не знаят как и не могат да подберат подходящи думи, защото не биха искали да ги засегнат.

Според данни от Световната здравна организация всяко 160-о дете на света страда от разстройство от аутистичния спектър. В списъка на болестите аутизмът е включен сравнително от скоро и не е особено познат.
Ние имаме амбиция да разширяваме познанията. И то с практични напътствия.

Как може да се помогне на тези родители? Трябва ли наистина да се търсят по-специални думи, когато общуваме с тях? И защо не е нужно да се притесняваме от контактите с тях, разказва майка на 8-годишно дете с тази диагноза.

Какво трябва да направите

Задайте на родителите директен въпрос
Най-точният е: "Какво трябва да знам за аутизма? "
Именно така ни попитаха наши приятели, когато за първи път разбраха, че синът ни е с тази диагноза, а те за първи път чуваха думата „аутизъм“.
Родителите винаги са готови да дадат кратък и достъпен отговор и едва ли ще се притеснят, ако някой прояви интерес.

Дайте им да разберат, че вие ги подкрепяте
Родителите на тези по-различни деца понякога си мислят, че сега (защото детето е с аутизъм) едва ли ще има много желаещи да общуват с тях. Случва се така, че те нямат и възможност често да се отзовават на обажданията и да отговарят на съобщенията, просто защото са заети и имат твърде много задължения.
Затова не се притеснявайте да им пишете, да звъните, да ги търсите и да им напомняте за себе си. Вие проявете инициатива.

Намерете други теми на разговор, извън децата
Светът на тези родители се върти наистина около детето, но е много полезно да има с какво да се разсейват.
Канете ги на среща и без децата, но се отнасяйте с разбиране, ако родителите, които се грижат за дете с аутизъм, не могат винаги да го оставят.

Канете семейството на детски празници
Задължително обаче предварително обсъждайте подробностите. Например дали ще е шумно, планирани ли са някакви спортни занимания и други неща от този порядък

Понякога просто ги слушайте
Нека те приказват, когато се видите на чаша вино или чай. Това е разтоварващо.

Предложете им да поседите с детето
Ако имате възможност да поседите няколко часа с детето, това е наистина отмяна за тях. Родителите обикновено не очакват такава помощ, но ще са много благодарни, ако се яви доброволец.

Какво не бива да правите

Да давате съвети за лечението
Непоискани съвети свързани с лечението, лекарствата и всякакви въпроси от този ред (особено, ако не сте специалист), едва ли ще са от полза.
За да не се създава излишно напрежение, е по-разумно да се откажете от тях.

Опити да ги утешите
Всяко семейство различно се справя с диагнозата на своето дете. Не е лесно обаче да я приеме и да се примири. А неловките опити да утешите родителите няма да помогнат, но може да навредят.
Особено с фраза от сорта на „ затова пък децата-аутисти са добри и слънчеви“ или „детето-аутист има талант, може да стане математик“ и още по-лошият вариант „твоето дете не говори, ама не се изпуска в гащите“.

Да ги каните на детски празници без детето
По-добре е да не ги каните въобще, отколкото да ги поканите с условието „по-добре не водете детето, ще ви бъде трудно“ . Нека семейството само да прецени силите си и да вземе решение.

Да подценявате успеха на детето-аутист и родителите му
Детето е направило първа крачка, научило се е да яде с лъжичка, казало е първото си изречение. Това е забележително.
Да – то го е направило много по-късно от връстниците си. И на него, и на родителите му обаче това е коствало страшно много усилия. Затова заслужават подкрепа.

Да ги съжалявате
„Бедното дете, нещастните вие – какъв кошмар е вашия живот. Съжалявам ви искрено!“ . Това не е никаква подкрепа и по-добре спестете подобни откровения.

Елена Сай, адаптация Мона Василева