Плюсове и минуси, ако децата са с малка разлика

Раждането на бебето е едно от най-щастливите събития в живота на семейството. Без значение трудностите в началото, често решението за второ бебе идва бързо. Факт, който има както пюсове, така и минуси.

Към плюсовете може да се причислят – че майката все още не е успяла да забрави навиците от първото дете, своите победи и загуби по този път. Децата по-лесно намират общи интереси, формират сходни възгледи, режимът по-лесно се синхронизира и те се разбират по-лесно. 
Излиза и по-евтино – не се налага да се купува всичко наново. Нито пък купища играчки.
Към минусите се подреждат – огромното натоварване на майката, агресивното отношение между децата, завист и прояви на конкуренция.
Хлапетата са  чувствителни към внезапно намалялото родителско внимание, което често вади на показ лошо поведение с цел отново да привлекат вниманието на мама и татко.

Агресия. Научно е установено, че психологическото единство между майката и бебето се разрушава някъде около третата година. Когато то започва да се осъзнава като личност. Ако тогава в семейството се появи още едно дете, по-голямото решава, че е лишено от майка си. Че тя не му принадлежи - започва да дращи, хапе, щипе по-малкото. С всички възможни средства то се стреми „да изхвърли“ бебето от свето семейство и отново да остане единствен за майка си.

Съперничество. И по-голямото, и по-малкото се стремят да са първи във всичко: в споровете, в надбягванията, в крясъците. Често налитат едно на друго. Всяко от децата не само моли, а изисква своята порция внимание.

Завист. Рано или късно неудачите или успехите на едно от децата са повод за завист. Не бива да сравнявате децата едно с друго, а още по-малко да им се надсмивате. Ако искате те да живеят дружно, избягвайте ситуации да ги сравнявате, а когато ги хвалите – го правете за двете.
Учете ги да се радват на успехите на другия.

Емоционално единство на породените деца. Без значение от съперничеството, завистта и агресията, породените деца много дълбоко усещат емоционалното състояние на другия (нещо, което е характерно за близнаците).

На какво родителите трябва да обърнат внимание

- Още преди раждането на второто, научете детето да спазва режим. И че той е задължителен. Това ще огромно облекчение за цялото семейство по-късно, когато времето ще е дефицитно.

- Насърчавайте самостоятелността на детето. Само да държи лъжицата, да пие вода, да ходи на гърне, да заспива, да ходи и без количката. Отучете го от биберона-залъгалка и от бутилката с мляко, за да не ги взема по-късно от устата на бебето.

- Научете го да помага. Винаги го хвалете, когато проявява грижа и отговорност. Показвайте му как да помага.
В ранна възраст и физическото и емоционалното развитие на децата е много интензивно. Ако родителите непрекъснато търсят помощ от по-голямото, трябва да помнят, че и то има нужда от внимание. И трябва винаги да намират начин да остават насаме с него.

- Занимавайте децата заедно – това е от полза. Измисляйте общи игри, но винаги стойте наблизо и ги наблюдавайте. Ако голямото вика и обижда по-малкото, му кажете, че не бива да прави така. Но не му се карайте, още по-малко го наказвайте. Спокойно обясните какво е редно и какво не.

- Учете децата да приемат старшинството в семейството. По-големите се грижат за по-малките, а те уважават и слушат по-големия. Такова „външно“ разпределение на ролите може да помогне за преодоляване на конкуренцията между тях.

- Организирайте пространството в дома така, че всяко от децата да си има лично място. И се старайте да купувате и за двете деца – играчки, лакомства и други неща.
По-нататък, е по-добре те да посещават различни кръжоци, да са в различно компании – това ще намали поводите за съперничество помежду им.

- Създавайте семейни традиции. Това може да е приказка, която вечер мама чете за лека нощ, докато са още малки. Съвместните занимания сближават семейството.

Не е тайна, че две породени деца - са изпитание. А задача на родителите е да ги научат правилно да общуват помежду си, да се грижат едно за друго и едновременно с това всяко от тях да развива своята индивидуалност.

Татьяна Богачева, адаптация Мона Василава