Чувството на тревожност: защо се увеличава и как да се справим с него - 5 идеи

Не са приели детето в университет, развеждате се, някой е съкратен от работа, изобщо - настъпил е дисбаланс и у вас се прокрадва разрушаващото чувство на неопределеност и тревога… Как да се държите адекватно, докато излезете от този житейски тунел, така че да не се отразят неволите на психиката, обяснява Александра Капитонова, гещалт-терапевт и майка.

Психологът отбелязва, че днес много нейни пациенти се сблъскват с тревоги и чувството, че потъват и не могат да изплуват. Тя обяснява това с факта, че в миналото животът е бил някак си по-предсказуем, по-разбираем, следващ конкретни стъпки: детска градина, училище, университет, работа, стаж, опит, пенсиониране; два тв канала, любими предавания, филми, актьори; книги, вестници, списания – едно информационно поле, което хората следват неотклонно.

Това наистина е опростена картинка на миналото, но все пак е факт, че тогава хората са били обединени от много неща и са имали еднакви представи за добро и лошо. Докато сега обществото е разделено и на мнозина е трудно да се разберат един с друг и със света наоколо. Разединяват ги политика, история, религия, националност, профессии, местожителство, празници, новини... Интересите и схващанията са различни, дори близки хора изпитват неразбиране, раздразнение и самота и в този живот има все по-малко предсказуемост и все повече неопределеност. Не сме готови за тях, не сме се научили да ги овладяваме, затова и сме неспокойни, защото спокойствието идва, когато всичко е разбираемо и подредено, когато сме свикнали нещата да се случват по даден начин.

Неясното бъдеще и липсата на ясни ориентири увеличават притесненията и стреса, губим усещането за безопасност и сме непрекъснато нащрек. Опитваме се да пътешестваме из новите, неизследвани пространства със стари пътеводители, а пред нас има много пътища и никакви ориентири и верни отговори на въпросите ни. Не вървим в група, а сами. Как да не се изгубим в тази неопределеност?

Забавете темпото

Когато сте на мрачно непознато място, вървите бавно, за да следвате пътя – и в състояние на неяснота душевното напрежение е огромно и въпреки възникналото желание да заглушите тревогата с активни действия е по-добре да забавите, а не да ускорявате ход. Не допускайте да бъдете сломени, дайте си време да се огледате, за да откриете правилния път, защото на висока скорост можете да подминете шанса за справяне с проблемите.

Изберете свой път

Когато човек изпитва чувство на неопределеност и безпокойство, търси някаква опора – хваща се да прави разни неща, да промени работа, да изкара курсове, за да стане по-успешен, но няма смисъл да се опитвате да догонвате когото и да било – чуждият път вас няма да ви доведе доникъде, защото никой не знае по-добре от вас какво искате, какво ви е необходимо и какво би подхождало именно на вас.

Приемете неопределенността като естествено състояние. Природата и светът не живеят по план. Ние се страхуваме от промените, да не би да стане по-лошо, опитваме се да контролираме всичко. Илюзията, че можем да имаме пълен контрол върху живота си обаче ни струва много стрес.

Не ни е дадено да предусещаме бъдещето, не можем да знаем какво ще се случи в следващия момент. Неслучайно казват: „Ако искаш да разсмееш господ, разкажи му за плановете си“.

Може да загубите много сили в опити да не се отклонявате от предвидения път. А може и да отпуснете хватката "това и нищо друго" и да действате с повече импровизации, по-творчески, като имате предвид случващото се тук и сега.

Тогава тези моменти ще придадат вкус, красота и стойност на живота.

Възприемайте неопределеността по-спокойно и не се плашете от нея. Действайте както смятате, че е редно в реалния момент, запазвайки своятао чувствителност към себе си и света.

Разгледайте нови възможности за развитие

Живеем по дадено разписание в познато обкръжение, като трамвай, който обикаля по един и същ маршрут – така опитваме да устроим своя живот и в този случай не ни е нужно кой знае колко да усвояваме нещо ново. Неопределеността обаче ни вади от комфорта, с който сме свикнали, и не ни предоставя голям избор – кои сме ние, без нашите обичайни роли, постижения и опори? Ако излезем от тази „стая“ – на какво сме способни?

В отговора на този въпрос има много страх, но и любопитство, „спортна злоба“, които могат да бъдат двигател да промените реалността.

Постарайте се да видите новите възможности в неопределеността.

Поемете отговорност за своите избори

Много житейски условности приемаме още като деца – от родители, учители, обществени правила. В гешталт-терапията това са външни, привнесени идеи, мисли и поведенчески клишета. Понякога помагат и стават навик. Човек продължава да следва тези условности през годините, без да мисли доколко са подходящи в настоящия му живот. Добре е да се направи ревизия да се обмисли кое е онова, което сме осъзнали, че ни подхожда и кое ни е чуждо и неадекватно в сегашната ситуация.

Понякога е много сложно да следваме личните си житейски цели, понякога няма сили и отчаянието ни кара да предадем самите себе си, отговорността за бъдещето си. Но опитайте да не обвинявате никого за това, а понесете отговорността си.

Не се страхувайте от грешки

Не греши този, който нищо не прави! Важното е да се самосъхраните, да запазите своята чувствителност и да се фокусирате над това какви усещания и емоции буди у вас това или онова събитие. Вие и само вие отговаряте за щастието и живота си въобще, затова имайте си доверие, правете, пробвайте, не спирайте, вярвайте си повече.

Източник, превод Марина Атанасова