Никой не предупреждава за лошите изненади на родителството

Темата „За какво никой не ви предупреди, докато още нямахте деца?“, в социалните мрежи, събра повече от 11 хиляди коментара. Сериозни и не толкова.

Ето някои от най-интересните и смешни.

1. Никой не ме предупреди, че вече няма да имам възможност да мисля за нещо, без да бъда прекъсната. Много страдам от това. Не мога да си спомня нищо, не мога да вземам решения, защото децата постоянно ме разсейват и прекъсват всяка моя мисъл. Понякога трябва да седя сама в колата, само за да мисля.
 

2. Никой не говори колко са важни годините между 7 и 12 години за установяване на близък контакт с детето. Преди да стане тийнейджър. Толкова е трудно да слушаш децата на тази възраст с всичките им колебания, паузи, повторения и объркана реч. Те обикновено говорят за такива скучни неща - но е толкова важно да издържите, слушате и да говорите с тях.
Само тогава те ще станат тийнейджъри, които ще продължат да общуват с вас и тези разговори ще бъдат много по-забавни. Но само ако успеете да издържите всички тези дълги скучни истории за Minecraft или каквото друго ги интересува на тази възраст.

3. Никой няма да ви предупреди колко много ще трябва да говорите за лайна. За тяхното количество, цвят, консистенция, честота и време на появата им и др.

Бебе спи в количката. Снимка: Shutterstock

4. Никой не предупреждава, че докато отглеждате децата, може да загубите себе си. Много е важно да отделите време за себе си, за да не се случи това.

5. Никой не ви предупреждава, че ще трябва да се научите да правите всичко с една ръка. Защото другата държи бебето.

6. Никой не предупреждава, че с децата всичко отнема много повече време, отколкото без тях. Излизането от вкъщи с бебе или две-тригодишно означава да прекарате поне още 10-20 минути, докато се уверите, че то няма да ака, докато вземете дрехи за смяна, памперси, мляко, храна, играчки и така нататък.
Завръзването на бебето в столче за кола или количка е като битка с непоколебим, изненадващо силен, но в същото време крехък октопод.

7. Никой не предупреждава, че когато децата пораснат, вие напълно губите личното си пространство. Сега те са будни по-дълго от вас.

Бебе държи пръста на майка си. Снимка: Getty

8. Никой не предупреждава колко е трудно да отгледаш добър човек. Трябва да се справите с детето такова, каквото е. Всички книги, съвети от приятели, роднини, лекари - всичко това са само думи.
И имате много сложна, макар и малка личност, напълно различна от вас, но за която вие носите отговорност. С вашите чувства, предпочитания, характеристики, несъвършенства, способности.
И трябва по някакъв начин да разберете как да я отгледате, така че по-късно да не се окаже язва в тялото на човечеството или заплаха за обществото.

9. Никой не предупреждава, че е безсмислено да се упражнявате да слагате памперси на кукла. Това не помага. Но, ако успеете да сложите памперс на котката, значи сте готови.

10. Всички родители се заричат, че никога няма да прибегнат до анимационни филмчета и няма да ползват готови храни. Но накрая се предават. Защото просто физически не могат да поддържат къщата чиста, да подготвят чисти дрехи за всики, да сготвят, да напазаруват ... и все пак да отидат на работа. Денят е толкова дълъг, но няма достатъчно време, за да свършат всичко.

Майка носи бебето си в слинг. Снимка: Getty
11. Бях напълно неподготвен за факта, че родителството ще се окаже толкова немилостиво нещо, което не допуска възможността за отказ. В продължение на много години всяка вечер трябва да има вечеря, измиване и лягане, процес, който може да отнеме два часа, независимо колко сте уморени, разстроени или неразположени. Не можете да се отпуснете дори през уикендите, нямате свободно време от децата си.
Докато един бездетен човек, който е уморен или болен, може да си позволи да лежи пред телевизора, като поръча доставка на готова храна, родителите не могат да си позволят това.

12. Никой не ви предупреждава, че сънят ви никога повече няма да бъде същият. Просто с порастването на децата нивото на страх и тревоги ще се промени.
 
13. Наричам това „активно слушане“ и е наистина изтощително. Когато сте единственият възрастен в къщата, вие сте принудени постоянно да слушате дали децата плачат, дали се бият или мълчат и какво се случва. Като пораснат, става по-лесно, но все пак нищо не ме подготви за това.

14. Когато денят свърши, започват да ти липсват. Без значение как е минал денят, колкото и да сте били близо до това да крещите или да затръшнете вратата и да си тръгнете...

Когато затворят очи и заспят, нямаш търпение до сутринта, за да започнеш всичко отначало.

Мона Василева