Защо децата проявяват жестокост

Когато родителинте видят, че детето им проявява агресия и жестокост, се плашат. Чудят се дали ще се затвърди като черта на характера им. Това е особено тревожно, когато проявяват агресия спрямо братя и сестри, връстници и животни.
Важно е да се прави разлика между жестокост и агресивни реакции, обяснява психоложката Юлия Кузнецов и изтъква разликите. 
Агресията е изразяване на емоции като гняв, възмущение, разочарование, ярост, чрез поводинието. А агресивните реакции най-често са израз на самозащита.
Докато жестокостта е установен стереотип на поведение към другите без ясно определена цел.

Защо едно дете проявява жестокост

Жестокостта може да се дължи на вродени, генетични причини, но може и да е резултат от средата, в която детето расте. Понякога и двата фактора на куп оказват влияние върху поведението.
Често изразената агресивност се дължи на генетични мутации, фамилна обремененост, мозъчно увреждане или инфекции, които нарушават нормалното развитие на нервната система. Това е патология, която изисква редовно наблюдение от лекари и детски психолози.
Друга често срещана причина за детската жестокост е средата, в която детето се отглежда. Например, ако то редовно наблюдава конфликти между родители, особено с физическа сила, или самото то е обект на насилие, тогава този модел на поведение се фиксира в психиката му и се възпроизвежда.
За детето всичко, което прави родителят, е априори правилно. Така че то формира картина на света, в която насилието е приемливо или дори похвално.

Деца спорят за играчка. Снимка: Getty

Как да избегнем проявите

Ако искаме да променим поведението на детето, тогава трябва да променим поведението на всички членове на семейството. Важно е пред очите му да има повече примери на любов, съпричестие, емоционален контакт между родителите, така че самото то да почувства любов, грижа и подкрепа чрез прегръдки и открито изразяване на чувства, похвали и т.н

Как да реагираме

Въпреки че в ранна възраст хлапето едва се запознава с емоционалната сфера, от 2-3 години може да прояви прояви на жестокост. Например по време на разходка да грабне от друго дете играчка, да посегне и да се опитва да запази това, което му е скъпо.
В този случай агресията има отбранителен характер и това е нормално явление (детето е направило това, защото е било провокирано да го направи, защитило е себе си и играчките си).
Понякога на тази възраст агресията може да показва нарушения в развитието и да действа като един от симптомите на разстройства (включително разстройства от аутистичния спектър).

1. Ако видите, че детето е ядосано или проявява агресивност, тогава първо трябва да говорите с него, да му разкажете за емоциите, да го научите да разбира чувствата си.

2. Помогнете му да назове емоцията си: „Виждам, че в момента си много ядосан.“

3. Обяснете причината за негативната емоция: „Ядосан си, защото искат да ти отнемат играчката.“

4. Говорете за последствията от неконтролируемото изразяване на гняв: „Може да искаш да крещиш или да се биеш, но след това може да имаш спор с това дете и то да откаже да ти бъде приятел. Нека помислим какво още можем да направим, за да се успокоиш? Може би например да подскачаш малко на едно място или да потичаш наоколо?“

5. Обяснете му как може да се справи със ситуацията, предизвикала агресията: „Може да си поискаш играчката обратно или да оставиш другото дете да си поиграе с нея за известно време. Какво е по-добре да направим?“
Когато агресията се появи без видима причина (например, ако дете счупи неща или удря животни), това е причина да се свържете със специалист.

Мона Василева