Игра на цветове - жълтото е знак за разочарование, лилавото дразни откровените хора

Пристрастяването към определен цвят може да разкаже много за всеки, но не по-малко важни са и цветовите антипатии. Чрез тях могат да се определят такива черти на характера, които човек не афишира.

Червеният цвят дразни чувствителните и нервни хора, а също така показва умора, несигурност, стеснителност. Често той е знак за повишена тревожност и склонност към изолация.

Оранжевото не се харесва от необщителни и консервативни, както и от хипохондрици. Освен това неприязънта към този топъл тон сочи сдържан характер и крайна уравновесеност.

Розовият цвят ядосва хората, които са свикнали сами да вземат решения. Изключително волеви, те се дразнят от инфантилното и сладникаво излъчване и инертността, но най-вече се страхуват самите те да не проявят наивност или доверчивост.

Отвращението към жълтото е признак, че насреща ви е скептичен и прагматичен човек, реалист, стъпил здраво на краката си. Това обаче показва и дълбоко разочарование, песимизъм, а може би и скрита депресия.

Зеленият цвят не се харесва на индивидуалисти, на хора с холеричен темперамент, на домошари и на такива, които обичат да се усамотяват.

Синият цвят дразни енергичните личности, които обичат да рискуват. Те не могат да живеят без ярки впечатления, избягват всякакви рутинни и силни връзки с хората. Такива хора обожават ефектните постъпки и държат да привличат вниманието към себе си.

Снимка: Guliver / iStock

Лилавото не е цветът на откровените натури. Те не обичат сложните игри на ума, не приемат двуличието, притворството, доверяват се само на фактите и на гласа на разума.

Импулсивните авантюристи не приемат кафяво. Те не могат да правят едно и също нещо дълго време и не се страхуват от промените, дори ги предизвикват. Такива хора имат богато въображение и изпитват омраза към графици, планове, дрескод и всичко, което ограничава.

Неприязън към сивото отличава максималистите с крайно и неординерно мислене. Те са емоционални, имат ясна представа за бъдещето, обичат да налагат своите убеждения, както и да спорят. По всякакъв повод.

Белият цвят, макар да има славата на успокояващ, не е приятен за онези, които мислят мащабно. Те рядко се разстройват заради дреболии. Най-често това са флегматични хора, не си падат по драматизиране на обстоятелствата, лоялни са и умеят да очароват.

Черното не е по сърце на прямите и ентусиастите. Понякога отхвърлянето на този "категоричен" цвят може да говори за това, че човек крие дълбока емоционална травма зад свежи нюанси. 

Източник, превод Марина Атанасова