Социално-емоционалните умения са решаващи за академичния успех, професионалната реализация и качеството на живот на младежите

Социално-емоционалните умения са решаващи за академичния успех, професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Това е основният извод от единственото по рода си глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици, който беше представен в София. Проучването се провежда за втори път и обхваща над 20 държави от четири континента, а Фондация „Лъчезар Цоцорков“ обезпечава включването на България в него. У нас изследването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и директорите на училищата.

Димитър Цоцорков изрази своята радост относно домакинството на България.

Снимка: Фондация „Лъчезар Цоцорков“

„Изключително съм горд, че Фондация „Лъчезар Цоцорков“ спомогна България да бъде избрана за домакин на представянето на глобалния доклад на ОИСР, въпреки че страната ни все още не е пълноправен член на Организацията“, коментира Димитър Цоцорков, член на Управителния съвет на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Андреас Шлайхер, директор на департамент „Образование и умения“, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, оповести изследването на ОИСР

Снимка: Фондация „Лъчезар Цоцорков“

Проучването на ОИСР представя изводи по 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците: прогресивност (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, упоритост, мотивация), свързаност (социалност, асертивност, енергичност), сътрудничество (емпатия, доверие) и самообладание (устойчивост на стрес, оптимизъм, контрол на емоциите), които имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите. С оглед на ниските образователни резултати, засечени от PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното образование предлага възможно решение и подход, който може да обърне негативната тенденция у нас.

„Това проучване ни приканва да погледнем на децата и техните нужди холистично и да признаем, че качественото образование трябва да бъде всеобхватно и да ги развива не само академично. Въвеждането на образователни политики за развитие на социално-емоционалните умения може да бъде ефективна стратегия за подобряване на академичните резултати и професионалната реализация на нашите ученици“, коментира Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“, при представянето на данните от проучването за България.

Българските 15-годишни ученици спрямо връстниците им по света

Целта на изследването е да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.

За разлика от PISA, фокусът на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, но въпреки това чрез анализ на резултатите си спрямо други държави, България може да приоритизира области за подобрение.

Социално-емоционални умения и академичен успех

В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).

У нас високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика са директно свързани със социално-емоционалните уменията за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването.

Социални неравенства и социално-емоционални умения

Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици, които в България са най-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения.

„Ако искаме да напредваме като общество трябва да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на училищата с ниски академични постижения, да повишим шансове на тези деца и в същия процес да подкрепим и техните учители“, коментира Йоана Маринова.

Ангажираност към образователния процес

В България 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48%). У нас 45% са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните. Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.

Едновременно с това процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.

Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче показва, че нивата на тревожност при тях са по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.

„Ангажираността на учениците зависи от осигуряването на подкрепяща училищна среда, която им дава чувство за принадлежност, изгражда връзки между родители, учители и общността в която живеят децата. Когато връзката между училището и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има пряка връзка между ангажирането на родителите и въвличането им в образователните процеси и академичния успех на учениците. Включването на родителите и общността в образователните процеси е „запазена марка“ на успешното училище“, добавя Йоана Маринова.

Вредни навици

15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.

„Най-често срещаните причините за прояви на нездравословно поведение и вредни навици са липсата на мотивация и визия за бъдеща реализация, в комбинация с ниско самочувствие и липса на емоционален контрол“, коментира Йоана Маринова.

В противовес на вредните навици, за които съобщават българските 15-годишни ученици, 33,7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни - 26,6%.

Отвъд няколкото области, които показват значителни различия, България се движи в крак със средните резултати на всички участващи държави и дори има обнадеждаващи данни. Така например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни/градове този дял е 31%.

Връзката между СЕУ и академичните и професионални успехи на децата е по-ярко изразена в България от другите държави, което я прави надеждна интервенция. Проучването показва, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефективна образователна система. Интегрирането на констатациите от проучването в образователни политики е ключово за реализацията на потенциала на българските деца, за да се насърчи развитието на социално-емоционалните умения при всички тях