На каква възраст се появява невротичното разстройство

В  първата част на материала разказахме за симптомите на невротичното разстройство и различните му видове.
Някои от признаците са видими и лесни за разпознаване, други – не . Например, родителите едва ли ще пропуснат така наречените обсесивни действия: смучене на пръст, гризане на нокти, тикове, заекване, нощно напикаване.
Други имат по-дискретна проява и може да останат неразпознати. А, за да се помогне навреме и те да не се затвърдят в живота, трябва консултация със специалист.

Като правило, началото на тези невротични състояния настъпва на възраст 3-4 години.
Най-често се случва при деца с определени психологически характеристики: повишена емоционалност, страх, нерешителност и висок емоционален стрес, обяснява  психологът Екатерина Кузмина.

Те могат да възникнат в свръхпротективни семейства, когато родители или баби предават своите страхове и притеснения на детето: „не пипай, ще се изгориш, ще стане нещо, не можеш да ходиш, да бягаш и т.н.“, и постоянно критикуват всяко негово действие.
Заради непрекъсната опека и предупреждения, детето става тревожно.
Отключващ фактор може да бъде и рязка промяна в условията на живот: преместване, раждане на второ дете в семейството, тръгване на детска градина, смяна на училище.

Момиченце се притеснява да не пропусне гол. Снимка: Getty

Как да реагираме

- Родителите трябва да се опитат да намалят емоционалното натоварване на детето.

- Не реагирайте на неговите натрапчиви движения, не го насилвайте да спре .

- В ранните етапи на проявите си струва да се свържете с психотерапевт или психиатър за помощ. Той по игрив ненатрапчив начин ще разгадае причините за неврозата. Колкото по-скоро осигурите психотерапевтична помощ, толкова по-голяма е вероятността състоянието да отшуми.

-Учете детето да облекчава стреса по други начини: рисуване, моделиране, игра.

- Нека всички в семейството са на ясно , че могат да помогнат. Таткото да общуват правилно с хлапето като го подкрепя без натиск. Баба да не прехвърля своите притеснения и страхове върху детето, а да ги пази за себе си.
Нужно е всички членове на семейството да положат усилия, за да се създаде благоприятен микроклимат.

Мона Василева