Гняв, завист, злоба – как да реагираме на протеста на детето

Децата реагират бурно на всякакви емоции. Чувствата им понякога са толкова интензивни, че може да разтревожат и дори да изплашат неподготвените родители. Те губят самообладание и често не знаят какво да правят.

Ето няколко съвета как да се справяме с бурните емоции на хлапето.

Гняв

Разхождате се в парка. Детето вижда светещи балони и настоява да му купите. Вие отказвате, а то се тръшка на земята и надава страшни писъци.
Каква е вашата реакция?

Дете , което лежи на пода. Снимка: Getty

Не бързайте да отговаряте на гнева с гняв.
Ако се случва за първи път, помислете : може би то дълго време се опитва да привлече вниманието ви безуспешно и тази истерия е последното му средство?

Опитайте да направите пауза от пет секунди и просто го оставете да изрази гнева и разочарованието си. Тогава можете да кажете: „Виждам, че наистина си разстроен. Балоните наистина са страхотни. Нека отидем да ги разгледаме по-отблизо?“
Често децата са много доволни от това решение.
Ако вие се разкрещите на детето, вороятно ще постигнете подчинение, но чувствата му ще бъдат потиснати и впоследствие със сигурност ще излязат извън контрол под формата на бунт, неоправдана агресия или пасивно подчинение.

Тъга

Друга позната ситуация. Топката е паднала в ров и не може да я извадите. Детето е много разстроено.
Не бива да искате от него веднага да спре да плаче – то няма да може да се успокои веднага.
Признайте чувствата му – наистина е болно да загубиш нещо, което харесваш.
Ако детето е много тъжно, можете да купите нова топка, а ако не искате или не можете, се опитайте да превърнете ситуацията в игра.
Попитайте: „Чудя се къде отлетя топката? Вероятно от такава височина ще може да види целия парк и може би дори нашата къща. Нека да й помахаме за сбогом!"

За да научите детето да се справя с емоциите, има различни специални техники и упражнения. Например, дори с хлапе на година и половина може да правите физиономии пред огледалото, като използвате изражения на лицето, за да изобразите страх, тъга, разочарование, завист и т.н.
За да го научите да изхвърля негативните емоции, може да удря с ръцете възглавница, специално предназначена за тази цел, или плюшена играчка.

Негодувание

Момиченце, което плаче. Снимка: Getty

Детето иска сок, а вие му давате мляко. То блъска гневно чашата, мръщи се и се сърди.
Не изисквайте от него веднага да се успокои. Нацупеното лице е начин да ви каже, че има проблем. В момента то не оспорва вашия авторитет, а просто защитава правото на собствен вкус и желания.
Понякога, то е по-упорито, „оттегля се в себе си“ и му е трудно да излезе от това състояние. Помогнете му да направи това с достойнство, попитайте: „Нещо не е наред ли? Притеснява ли те нещо? Кажи ми".

Вашето доверие няма да пострада изобщо, ако се извините и смените чашата.

Страх

Детето отказва да се спусне само по пързалката или не може да пусне ръката ви.
Вместо безкрайно да го насърчавате: „Хайде, можеш да го направиш!“, опитайте се внимателно да превключите вниманието му към нещо друго.
Ако смятате, че не е готово да преодолее страха сди, му кажете, че разбирате какво преживява и му предложите да продължите по-късно: „Виждам, че си уплашен. Пързалката наистина е висока. Може да пробваме друг път, например след обяд!“

Завист

За празника вашето дете е получило подводница, за която е мечтало и е искало, но когато вижда хеликоптера на братовчед си, изпада в раздвоение. Като че ли вече не се нуждае от подводница, цялото му внимание е насочено към чуждата играчка. И го обзема чувство на ревност.
Прегърнете детето, съчувствайте. Не го убеждавайте и не започвайте спор. Когато се освободи от товара на натрупаните емоции, то ще се почувства много по-добре.
След известно време поканете двете децата да играят заедно с новите си играчки.

По  материали  на Parents, Мона Василева