Диагнозата не е присъда: дефицит на внимание

Детето не го свърта на едно място. Активно е, дори суперактивно. Вниманието му също не се зъдържа дълго, разсеяно е, прави глупави грешки.

Все повече деца и юноши днес получават диагноза – синдром на дефицит на внимание и хиперактивност. Според официалната статистика около 3–8% от хлапетата. Но в развитите страни честотата е по-висока. Колко – не се знае. 

Основната причина за появата на синдрома е нарушено развитие на централната нервна система и неравномерно формиране на мозъчните структури. Доказато е, че тези с ADHD имат по-тънък префронтален кортекс, който е отговорен за вниманието, самоконтрола и регулирането на емоциите, обяснява специалистът по поведенчиски разствойства проф. Александър Шишонин.

Диагнозата 

Момче, което скача. Снимка: Getty

Още от описателното име на диагнозата става ясно и какви са симптомите и проблемите на заболяването.
Децата са хаотични, не могат да се концентрират върху обучението си, вниманието им е витае в облаците, а успехът и резултатите в училище – ниски. В бъдеще е много възможно да имат и антисоциални прояви.

Синдромът засята както момичета така и момчета.
При момчетата основната характеристика е хиперактивността, а при момичетата – намалената концентрация.
Тези деца създават проблеми в училище, защото разстойват работата на класа.
Те може и да изпитат редуващи се маниакално-депресивни състояния. Например, когато детето е в много добро настроение, е развълнувано и тича като лудо. А след това изведнъж изпада в депресия, седи, гледа в една точка, не иска нищо, не вижда никого.
Ясно е, че подобно поведение пречи на хлапето да учи и да общува нормално.

Дете, което маца с боички. Снимка: Getty

Има три подтипа ADHD

- с преобладаване на дефицит на вниманието, когато детето не може да се концентрира, разсеяно е и забравя;
- хиперактивен и импулсивен – трудно остава дълго време в една позиция и не може да сдържа емоционалните си импулси;
- комбинирани признаци от двата подтипа, което се среща много често.

Има различни подходи при лечението. Сред тях е когнитивно-поведенческата терапия, която е доказано ефективна. Тя включва активен диалог с различни игрови елементи между терапевт и пациент. Методът обаче е скъп, както всяка психотерапия. Освен това детската психотерапия може да бъде много по-скъпа от тази на възрастните, защото е доста по-сложна.

Мона Василева