Идеалните родители: как амбициите могат да разрушат живота на детето

Възхищаваме се на родителите, които се стремят да осигурят на децата си най-доброто бъдеще: престижни училища, уроци по музика, спорт, курсове по чужди езици...
Но къде е границата, когато грижата се превръща в свръхзакрила, подкрепата - в натиск, а любовта - в причина за неврози? И как може да избегнем всичко това?
На тези въпроси отговаря психологът Ирина Севрюкова.

Когато родителите са твърде перфектни

Родители играят с детето си. Снимка: Shutterstock

Съвършенството винаги е свързано с недостижимото.
Нашият голям, реален свят не е черно-бял. Той има както плюсове, така и минуси. Животът трябва да бъде някъде по средата, в баланс.
Когато родителите залагат стандарт „по-бърз, по-висок, по-силен във всичко“, рано или късно детето неизбежно започва да чувства, че не успява и не се справя

Когато то расте в семейство, в което мама и татко са супер успешни, нивото им трудно може да се достигне. Но психиката на детето е устроена по такъв начин, че то разчита своите модели на поведение и се опитва да подражава на успеха им. Колкото повече се старае, толкова повече осъзнава, че това е невъзможна задача. Това води до разочарование, ниско самочувствие и депресия.

Децата не се интересуват от най-добрите играчки, най-добрите учители или „правилната“ среда. Извънкласните дейности, клубовете и т.н. имат смисъл само ако емоционални им потребности са задоволени. Ако няма любов и подкрепа в семейството, тогава всичко останало просто се превръща в красива, но празна витрина.

Прегръщайте ги, казвайте им , че ги обичате

Най-важният съвет е, да показвате, че ги обичате, независимо от всичко.
Не забравяйте, че децата трябва да чувстват любов във всичко и винаги: в думи, в действия, в прекарването на време заедно, в прегръщането, в емоциите и т.н.

Не крийте емоциите си

За да расте едно дете щастливо и психически здраво, не е нужно да сте перфектен родител, а да сте емоционално живи.
Под „жив“ имаме предвид способността да изпитвате пълния спектър от емоции, включително гняв, срам, разочарование, умора и т.н. Освен това, трябва да си позволявате за давате израз на тези емоции.
Бъдете откровени и честни.
Може да кажете на детето си: „Да, раздразнен съм в момента, защото се държа лошо. Но без значение какво се случва и колко съм ядосан, аз винаги ще те обичам“
Така ще покажете на детето си, че всеки има право на емоции. Така то ще види, че може да се чувства ядосано, притеснено и да плаче, без да крие емоциите си. Че всяка емоция, която изпитва, не засяга любовта никога не изчезва.

Обсъдете преживяванията си

Когато възникне трудна ситуация, е важно да обсъдите всички емоции и преживявания. Кажете откровено: „Вината е моя“ или „Нещо не е наред с мен“.

Не забравяйте: Децата наблюдават

Не забравяйте, че децата са наблюдатели. Те се учат да живеят по примера на родителите си, включително „попиват“ и как да се справят с неуспехите и търсят решения.
Ако възрастният се изправи пред предизвикателство и каже: „Да, не успях, но ще опитам отново“, детето усеща силна вътрешна подкрепа.
Мона Василева