Независимо от ситуацията, става дума за огорчение, породено от фалшивата вяра в партньора, доверието и чувствата помежду ви
Разочарована двойка.
Снимка: Shutterstock
Първото, което трябва да изясните за себе си, е, да разберете какво представлява очакването. Най-просто казано това е: „Силна вяра, че нещо ще се случи в бъдеще“. Ние обикновено приемаме очакването за даденост, а в действителност не е точно така, защото вярването в нещо ефимерно далеч не означава, че то е основано на реалността. Това е по-скоро проекция на нашите надежди и желания.
В рамките на една връзка обаче всеки един от партньорите има някакви очаквания. Те се базират на реални данни, реални наблюдения, а не са само проекции. Но понякога просто си слагаме розовите очила и вярваме в нещо, което много искаме да ни се случи. Как да не попаднем в този капан?

Излъгана жена.
Снимка: Shutterstock
Какво обикновено се случва, когато се окажем изправени пред края на връзка или проект, въпреки желанията ни? Тъй като не можем да приемем това, което става, ние позволяваме на нашите очаквания да променят възприятието, което имаме за тази реалност.
Например: партньорът ни казва, че вече не е сигурен в посоката, в която вървите като двойка, не изпитва любов и смята, че е по-добре да продължите всеки по пътя си. Вие обаче чувате друго: „Можем да отделим повече време за връзката ни и да опитаме да я поправим“. Това е много рисковано, защото по този начин, ние се отдръпваме от реалността, самозаблуждавайки се, защото така ни се иска да бъде. И просто не искаме да приемем онова, което другият опитва да ни каже.
Ако станете роб на такива фалшиви очаквания и продължите упорито да ги поддържате в себе си, то имате сериозен проблем, който би породил обратен ефект. Ще ви бъде нужна много повече енергия, за да стъпите на краката си, а разочарованието ще е още по-голямо.
Може би сте по средата на раздяла или някой ви е казал, че ви обича и иска да сключите брак, но след това е разбил сърцето ви. Или може би сте прекарали известно време с човек и той ви е дал надежди, но после те са били разбити на парчета. Независимо от ситуацията, става дума за разочарование, породено от фалшивата вяра. И може би продължаващата надежда все пак проблемите да се оправят.
Защо обаче подобно очакване е подвеждащо? Дължи се на занижената представа за реалността и проекцията на нещо несъществуващо в нея. Според психолозите, много хора умишлено отказват да приемат ставащото, което им пречи да продължат живота си напред.
В крайна сметка се затварят в очакването да си върнат миналото или представата за розовото бъдеще, което са чертали в мислите си. А трябва да се живее в настоящето. Правилото е в такива ситуации да опитаме да осъзнаем истината и да продължим да живеем в реалността, а не да се връщаме постоянно към очакването и разочарованието.
Как да се справите в подобни случаи? Започнете от себе си! Представете си, че имате лошо порязване. Дълбока и досадна рана. Но сте сами и, колкото и да викате, никой не ви чува. Какво да направите? Ще чакате някой все пак да се появи, за да ви помогне, но пък така рискувате кръвта ви да изтече, или ще се заемете сами да превържете раната?
Какво общо има тази метафора с очакванията в любовта. Динамиката е същата, посочват психолозите. Когато човек е разочарован, той изведнъж се оказва на кръстопът. И само от него зависи в коя посока ще поеме: към спасението или към лъжливото чакане.
При лошо порязване се задейства механизмът на самозащита и веднага предприемате действия, защото осъзнавате, че раната е част от тялото ви и застрашава в една или друга степен живота ви. Същото е и с емоционалните рани. Единствената разлика е в това, че при тях сякаш се дистанцираме от тялото си, и отказваме да разрешим сами проблема.

Жена, която вярва в себе си.
Снимка: Shutterstock
Не очаквайте обяснения. Когато спрете да чакате нещо от другите, тогава се появява възможността да погледнете с бистро съзнание на реалността и да направите правилна оценка, съответно да действате в нужната посока.
Не очаквайте също така одобрение или потвърждение, защото това ще ви накара да вземете грешни решения. Не очаквайте и разбиране, нито пък извинение от другата страна. Ако такова има, чудесно. Но не може да оставите ключовете за рестартирането си в ръцете на други хора.
Не очаквайте някой да повярва във вас, трябва вие да повярвате в себе си. Истината е, че хората ще повярват във вас, само ако вие първо повярвате в себе си. А вярата в себе си се основава на ежедневна работа, на спазване на ангажиментите и обещанията, които сте си дали. Когато обещаем нещо пред себе си и организираме живота си по начин, който да ни харесва, тогава изграждаме доверие с другите. Те виждат как преодоляваме трудностите и това ги кара да ни се възхищават. А не да ни съжаляват.
Когато успеем да живеем живот без очаквания, ние увеличаваме силата си. Защото при липсата на очаквания, всичко става бонус и оценяваме повече всичко, което ни се случва и което получаваме.
Когато спрем да имаме очаквания за живота, за другите или някой друг да свърши нашата работа, тогава правим добрия избор за себе си. Ние сме тези, които избират, а не някой друг вместо нас.
Деси Тодорова по материали от Mind Center
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари