4 съвета ще ви помогнат да разпознаете и управлявате неловките моменти на прекаленото споделяне
Жена разказва на приятелка за живота си.
Снимка: Shutterstock
Случвало ли ви се е да срещнете някого и да почувствате непреодолимото желание да му разкажете всеки детайл от живота си, сякаш сте отворена книга? Или, когато ви попитат как е минал уикендът ви, да изброите всяко събитие в хронологичен ред от понеделник на предходната седмица?
Става дума за т.нар. прекалено споделяне, провокирано от навика да говорите твърде много за себе си. Това поведение носи много рискове, затова е добре да се научите да го контролирате.

Мъж говори за себе си на работа.
Снимка: Shutterstock
Свръхсподелянето е не само неприятен и досаден навик за околните, но и рисков за самия споделящ, тъй като лична информация може да попадне в неподходящи хора. Освен това така отблъскваме околните, защото те започват да се чувстват претоварени и смутени от разказите за чужди емоции, нещастия и радости.
Обикновено тези, които споделят прекалено много, не осъзнават, че „прекрачват границата“ на релационно ниво и често игнорират невербалните сигнали на събеседника си, който видимо показва дискомфорт от факта, че е превърнат в неволен довереник на човек, когото бегло познава.
Какво е общото между таксиметровите шофьори, козметиците и фризьорите? Те са хора, пред които открито говорим всичко, за което ни хрумне. И много често чуваме репликата: „С всичко, което ми казват, бих могъл да стана психолог!“ Фалшивото усещане за интимност, породено от физическата близост възниква заради споделеното пространство и докосването, които действат на мозъка като стартов бутон за споделяне. Дори няма нужда да знаем името на човека, достатъчно е, че е влязъл в нашето лично пространство с личното ни благоволение, което автоматично го превръща в много близък.
Практически съвет: Поддържайте граници
Следващият път, когато фризьорът небрежно ви попита как сте, спомнете си, че това не е най-близкият ви приятел, пред който да започнете с оплакванията от свекървата, дъщерята тийнейджър, гадния шеф, подлия колега и т.н. Помислете, че един от всички тези хора, за които говорите, може да се окаже клиент на същия салон и същия фризьор. Няма да ви стане приятно, нали?
На практика опитвате да търсите утеха за неща, които ви измъчват, но се притеснявате да ги споделяте с най-близките си по ред причини. Или пък търсите уверение, че сте постъпили правилно в някаква ситуация.
Така повечето хора се опитват да си създадат усещането, че не са сами в проблема или преживяванията си, и не искат да бъдат съдени за решенията си. Споделянето с непознати е своеобразно убежище. А разказването на нашите най-дълбоки и най-мрачни тайни на напълно непознати ни предпазва от страха от преценка. Дълбоко в себе си знаем, че вероятно никога повече няма да видим този човек, когото сме срещнали в чакалнята или в обществения транспорт. Това са и местата, които много хора намират за удачни за споделяне на неудобни тайни или спомени, тъй като алтернативата на професионалната терапия ги плаши.
Практически съвет: Пазете се от „фалшивото чувство за терапия“
Въпреки че говоренето пред непознат може да ви донесе временно облекчение и да изглежда като заместител на истинската терапия, помнете, че то не е валидна алтернатива и дори може да утежни проблема в собствената ви глава.
Разчупването на леда с помощта на свръхсподеляне и опитът да намерим пряк път по този начин, ни прави измамно по-щастливи и лъжливо автентични в очите на околните. Така искаме да им кажем, че макар и да се познаваме само от минути, ние ги чувстваме сродни души и те спокойно могат да ни се доверят.
Но не само не се сближаваме, а рискуваме да нарушим крехкия баланс на новите отношения и да си създадем врагове, а не приятели.
Практически съвет: Поддържайте равновесието
За да избегнете риска от прекалено споделяне в такива ситуации, е важно да се стремите да поддържате баланса между споделяне и поверителност и да се заредите с повече търпение. Емоционалната интимност изисква време и постепенно изграждане на взаимно доверие във времето.

Жена задава въпрос.
Снимка: Shutterstock
Преди всичко разпознавайте и управлявайте моментите, когато ви се иска да говорите твърде много. Ще го постигнете по следния начин:
Един от най-ефективните начини да разберете, че говорите твърде много, е реакцията на другия към вас. Знаците, които показват, че събеседникът ви се чувства неудобно или не се интересува от това, което казвате може да включват: оглеждане, многократно „поглеждане“ към часовника или телефона, нервно барабанене с пръсти по масата или крака, прекарване на дланта на ръката зад врата, насилствена усмивка. Ако забележите някой от тези признаци, поемете дълбоко въздух, направете крачка назад и опитайте да проявите конкретен интерес към човека, който стои срещу вас, като му зададете не твърде личен въпрос, на който той да отговори.
Един от най-ефективните начини да избегнете прекаленото споделяне е да задавате въпроси и да давате възможност на другите да споделят своя опит. Ако не знаете какво точно да питате, подгответе си предварително списък с интересни въпроси, които да използвате в разговора си. Помнете, че монолозите силно отегчават, а приятелства се раждат, когато има диалог. Но се пазете от ефекта на разпит и не оказвайте натиск върху другия. Именно затова не е добре в списъка ви да фигурират твърде лични въпроси. Научете се да разчитате невербалните сигнали, за да се уверите, че сте на прав път. И ако забележите, че дадена тема провокира събеседника ви, тогава вече може да я разнищите в детайли.
Когато дойде вашия ред да говорите, не бързайте да захапвате веднага, а направете съвсем кратка пауза. Това ще ви даде възможност да осмислите по-добре отговора си и в същото време ще прикове вниманието на човека отсреща. Дори да ви питат нещо лично, никога не споделяйте прекалено много информация, а поддържайте балансиран и уважителен разговор. И задължително оценете уместността на информацията, която получавате. Стремете се да създадете кръговрат в диалога, защото това е полезен начин за задълбочен разговор.
Помислете кои са нещата, които ви карат да говорите пред непознати или малко познати за лични теми. Когато изясните сами пред себе си причините, ще знаете и как най-лесно да ги елиминирате или минимизирате. Можете да направите това, като се запитате: „В какви ситуации съм склонен да попадна в капана на прекомерното споделяне?“ Може би правите това, когато изпитвате безпокойство или с цел да запълните неловкото мълчание? А може би се страхувате да не бъдете осъдени? Анализирайте конкретни ситуации и си създайте целенасочени стратегии, за да ви бъде по-лесно, когато отново попаднете в такова състояние.
Деси Тодорова по материали от Mind Center
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари