Сълзи на щастие за Петя Дикова

Първият учебен ден отмина, но не и емоцииите. Те още държат родителите в капан, не са изсхнали и сълзите.
Сълзи на майчино вълненение, носталгия по бързо отминалото време, спомени, равносметка ...
Журналистката и телевизионна водеща Петя Дикова публикува емоционален пост.
Поводът – първият учебен ден.
Големият син на Петя и Илиян Любомиров – Александър, става първокласник, а брат му Илиян  за първи път прекрачва прага на училището и тръгва в подготвителен клас – все изпитания за майчиното сърце, както откровено признава Петя.

И още от сутринта тя бърше сълзите си.
Петя разказва искрено за този ден, без да се притеснява и обясни защо през цялото време плаче и не крие вълнението си.
Напротив – сълзите са повод за емоционална равностенка, която всеки родител изпитва, но не всеки признава публично.
Ето какво написа тя:

Петя Дикова заедно с децата, с майка си баща си. Снимка: Instagram

„Не знам дали някога ще изпитам подобно силно вълнение - в един ден голямото ни дете започва първи клас, а малкото - за първи път прекрачва училищния праг в подготвителен. Химнът, водосвет, здравецът до първия Буквар - все изпитания за чувствителното ми майчино сърце. Искам да съм от хладнокръвните майки, които приемат първия учебен ден, както трябва - като празник на порастването. Обаче за втора година се убеждавам, че съм от другия тип - за мен порастването е тайфун от меланхолия със смесени чувства. Започвам да плача от предния ден. На сутринта се гримирам вкъщи и при лисването на вода е първият голям рев. Разплаквам се хубаво в гаража, да ми е спокойно. Започвам второ гримиране в колата, надявам се поне до училищния звънец да изтрае. Не става - едното дете идва за малко и прегръща крака ми, без да каже нищо и сякаш иска да се скрие. Сърцето ми се къса. Но само след минути ме е хванал за ръка и пуска първи. А аз не съм готова да пусна детската ръчичка. След малко големият говори с прятелчетата си и вади друг глас - не като този, с който редим конструктори, четем приказки и говорим за динозаври. Гласът е вече друг, важните хора са други, той няма нужда от ръката ми. Но аз имам и протягам моята към тази на големия Илиян за подкрепа и за едно споделено: “Всичко е наред! Така е редно!” Щастлива съм, но честно казано, олекна ми, че този емоционален roller coaster е зад гърба ми.“ написа тя.

Успех и на „Добър час“ и от нас.

Мона Василева