Основите се поставят в детството, но това не ни прави щастливи в живота
Усмихната млада жена. Снимка: Shutterstock
Всички са във възторг от вас – колегите ви хвалят, свекървата е очарована, приятелите са доволни ... Но личните ви мечти и планове остават някъде на делече.
Вие сте перфектният служител, партньор и приятел за всички, освен за себе си. Това е проява на „синдрома на добрия човек“ – модел на поведение, който изсмуква енергия, мотивация и въобще не гарантира успех.
Психологът и автор на метода „Терапия на душата“, Евгений Теребенин, обяснява как се развива този синдром, защо пречи на личната ви реализация.

Жена, която е със “синдром на отличника“. Снимка: Shutterstock
„Синдромът на добрия човек“ се ражда под влияние на различни фактори, но основата почти винаги се полага в детството.
Родителските послания като „бъди добър“, „бъди послушен, „старай се повече“ , които детето погрешно интерпретира като път към майчиното одобрение и любов, водят до развитието на „синдрома на добрия човек“.
Докато хората растат, те прилагат формулата, която са научили в детството: за да получат любов и сигурност, трябва да се откажат от желанията и емоциите си.
Вътрешната логика е следната: „Ако се съобразя с моите чувства и желания, никой вече няма да ме обича и ще стана мишена.“
Резултатът е човек, който изгражда взаимоотношения не от любов, а от нужда да бъде потребен и значим за някого.
Много хора бъркат съгласието с преструвката. Ако наблюдавате как се държат хората, става ясно: никой не е напълно съгласен с нищо.
Някои дори започват изреченията с „Не, но...“.
Те са готови да спорят, да доказват и да защитават правото си да бъдат чути.
Страхът да кажеш „да“ често се маскира като страх да бъдеш използван.
„Ами ако се съглася и след това се възползват от мен?“ е проява на недоверие към света.
Прието е да мислим, че съгласието при всички обстоятелства , ще запази нашите интереси. Това обаче е една от най-големите илюзии.
Светът е структуриран по определени правила: правителствени, финансови и социални системи проникват в живота ни. Следователно, човек, който твърди, че е „извън системата“, най-често просто хвърля прах в очите на хората.
Когато говорим за съгласие, не говорим за отказ от собственото ни мнение.
Съгласието е признание, че може да има различна гледна точка за случващото се в света, събитията, които не харесваме, и процесите, които не разбираме. То създава пространство за взаимодействие.
В същото време човек винаги запазва правото си на избор: да приеме случващото се като споделена ценност или просто да го приеме като факт.
Именно със съгласието започват силните взаимоотношения и бизнес успехът.
Успехът не е просто решение да правиш правилните неща.
Това е енергия, насочена към ясна цел. За един „добър човек“ нуждите на другите винаги са на първо място и те трябва да бъдат задоволени на всяка цена. Енергията му се разпилява, изчезвайки като вода през пясък.
Такъв човек е старателен, но му липсва инициатива.
На първо място идват желанията и целите на другите, а това убива собствената му мотивация. От страх да не обиди близки или да не успее да угоди на партньора, той е готов безкрайно да изразходва личните си ресурси.
Няма как човек, който е изчерпан и напълно „прегорял“ да постигне личен успех.
Успех постига този, който цени себе си, знае как да се пести, да оптимизира времето и да разпределя ресурсите си.
Това поведение се корени в страха от отхвърляне и самота. Паметта ни помага да си спомним случки от детството – ситуации, в които стратегията „да си удобен“ всъщност ни е помогнала да оцелеем и да се съхраним.
В зряла възраст тази стратегия вече не дава желаните резултати, а се задейства автоматично.
Човек се подчинява под натиска на стари модели, от страх.
Най-общо всичко това е изградено върху страха да бъдеш смазан.
„Добротата“ е камуфлаж с цел оцеляване. И зад тази маска няма време да се мисли за мечти, цели или успех.
Първата стъпка е да започнете да забелязвате моментите, в които казвате „да“, но вътрешно чувате „не“.
Не анализирайте и не поправяйте, просто ги отбелязвайте.
Втората стъпка – направете пауза.
Може да отговорите на всяка молба с „Трябва да помисля за това“ или „Ще отговоря по-късно“.
Това помага да се прекъсне автоматичният отговор.
Третата стъпка е да си зададете два въпроса: „Какво искам в тази ситуация?“ и „Какво би било най-добро за мен?“
Защото е трудно сами да открием първопричината.
Психиката ни предпазва от спомени за най-болезнените ситуации.
Много събития от детството може да изглеждат незначителни или дори забавни. Но вътрешният свят е много по-сложен, отколкото изглежда.
Често , без помощ от специалист човек не може да види вътрешния си „разпад“. Ако не може да се справите, потърсете помощ.
За да се чувства комфортно: всеки от нас има основна цел – да остане верен на себе си, на собственото си аз.
Това значи да живее така, че думи, действия и чувства да го движат към една цел.
Именно това ще му позволи да бъде истински щастлив.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари