Д-р Тихомир Мустаков говори пред аудиторията. Снимка: Мария Саботинова
Захранването на новороденото с формула в първите 3 дни, повишава риска от алергии по-късно в живота. Но и дългото отлагане за въвеждане на нови храни, също крие риск, това каза алергологът д-р Тихомир Мустаков, който бе лектор на XXV национална среща на фондация Мост на тема „Животът като ценност“ .
Докладът на д-р Мустаков бе на тема “ Има ли алергии преди живота“

Д-р Тихомир Мустаков говори пред аудиторията. Снимка: Мария Саботинова
През последните години не само у нас, но и в цял свят, имаше едно залитане – от твърде ранното захранване на новороденото до отлагането му след 3-годишна възраст, което също крие риск от алергизиране и потвърди това, което знаем от бабите - че между 4-ия и 11-ия месец децата трябва да се запознаят с всички основни храни, каза педиатърът.
Последни проучвания доказват, че новородени, които са захранени с формула преди 14-ия ден имат по-малък риск от развитие на алергия от захранените по-късно, обаче...
Ако обаче захранването се е случило твърде рано - през първите 3 дни, въпреки че след това бебето е преминало на естествено хранене, има по-голям риск от алергия.

Бебе, което се храни с формула. Снимка: Shutterstock
Всички фактори на околната среда предразполагат съвременните деца към висока чувствителност към алергени. Затова и алергиите зачестяват.
Повечето родители са наясно, че мръсният въздух, околната среда, храната и условията на живот в голяма степен допринасят затова и разболяват хлапетата.
Особено уязвими да тези, които живеят в големите градове.
Освен мръснитя въздух , една от „вратите“ на нашия организъм, чрез която той общува с околната среда, е храносмилателната система.
Когато балансът на микроорганизмите в червата – така наречения микробиом, се наруши, човек става податлив на болести – от инфаркт, рак, до алергии.
Микробиомът не е механичен сбор от различни бактерии и лесно се нарушава от редица фактори – начин на хранене, антибиотици, консерванти, стрес ...
А той има основна роля за здравето – отговаря за пропускливостта на червата, за обработката, правилното разграждане и усвояването на храната и за защитата от патогени. Регулира имунната система, предзпазва от инфекции. Дори „управлява“ нашите мисли и чувства.
При естественото раждане бебето „взема“ 71 % от микробиома на майка си – тя му дава полезен за имунната система набор от бактерии.
И то носи този набор поне 6 месеца.
Кърменето също има принос в процеса.
Кърмата стимулира полезните бактерии и осигурява баланс на микроорганизмите, които предпазват и от алергии.
Затова кърменето трябва да продължи поне 6 месеца.
„Периодът от 0-6 месеца е „прозорец“ - възможност да се формира и развие многообразието на микробиота на новороденото, който да го защитава и предпазва от болести и алергии“ , каза още педиатърът.
Ако детето е склонно или вече има алергични прояви д-р Мустаков препоръчва промяна в менюто.
- Алергичното дете трябва да се храни с естествени храни, с минимум химия в тях.
- Добре е да му се дава характерна за нашия регион храна, а екзотичните храни да се избягват и ограничат.
- От полза ще е така наречената ротационна диета – тоест една и съща храна да не се дава повече от 2 дни. Добре е това, с което детето се храни днес, да го консумира отново след 3 дни. Идеята е да не се предлагат едни и същи продукти дълго време, тъй като това повишава риска от сенсибилизация.
Веселина Мончева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари