Матилда Финци изненада с ново вдъхновение

За пореден път 9-годишнита дъщеря на Ицко Финци и Лиза Боева изненада с творческо въображение и чист почерк на завършен художник, въпреки крехката си възраст.

Татко й показа в личния си профил две нейни рисунки – момент от ежедневието на семейството.

Той озаглави първата: „Мама се гримира“

„Мама се гримира“. Снимка: Instagram

А втората - „Мама с ролки“ .

Рисунка: Матилда, 9

Изчистените линии точно пресъздават този моменти всеки може сам да се убеди в таланта на Матилда, която рисува от много малка – първите картини прави още на 4 години, а родителите събират старателно и подреждат всичко излязло под ръката й. Така се ражда и първата изложба на Матилда под надслов "4567" - това са годините, в които Матилда е рисувала всички тези картини.

Следва втора изложба, а миналата година направи нова изложба, заедно с представянето на книгата на майка й Лиза Боева „Поетът Шекспир“ , вдъхновена от творбите на класика.

Явно касиката я вълнува, а родителите й я въвеждат търпеливо в света на изкуството.

„Амфиония“ . Рисунка: Матилда, 9

Наскоро майка й Лиза Боева показа поредицата от рисунки на Матилда и я озаглави „Амфиония“ .
Повечето от нас се питат какво точно означава.

Определението е на френския поет и писател Гийом Аполинер. Той го използва в разказа „Историята и приключенията на барон д'Омерзан“ ,за да опише въображаемо, ексцентрично изкуство, в което сградите и архитектурните елементи се строят и подреждат спрямо законите на музиката и звука. Така те създават акустична хармония.

Рисунка: Матилда, 9

Името произлиза от древногръцкия мит за Амфион – син на Зевс, който свирел толкова божествено на лира, че звуците му карали камъните сами да се движат и да се зазиждат в стените на град Тива.

Рисунка: Матилда, 9

Ето как Гийом Аполнер в "Изгубената сянка” дава пояснение чрез героя барон д’Омерзан:

„ Изучил съм всички изкуства и ги владея до съвършенство, но всички творчески поприща се оказаха вече пренаселени. Отчаях се, че някога ще си създам име като художник и изгорих всичките си картини. Отказах се от поетическите лаври и накъсах около сто и петдесет хиляди стиха. След като по този начин си утвърдих свобода в естетиката, измислих ново изкуство въз основа на Аристотелевия перипатетизъм. Назовах това изкуство "Амфиония" по името на митичния Амфион, който притежавал странна власт над камъните и различните градивни материали, използвани при строежа на селищата. А людете, които се занимават с амфиония, ще се наричат "амфиони". Вярвам, че ясно ви изложих историческите корени и митологическите предпоставки на амфионията. Нека сега ви опиша какво представлява самата тя. Сечивото на това изкуство и веществото му са даден град, от който трябва да се обходи определена част, така че да се пробудят в душата на амфиона или на любителя чувства, произтичащи от досега с прекрасното и възвишеното, досущ като при досега с музиката, поезията и прочие. За да се съхранят сътворените от амфиона композиции с оглед на по-нататъшните им изпълнения, той ги отбелязва върху карта на града посредством линия, обозначаваща съвсем точно пътя, който трябва да се следва. Тези композиции, тези поеми, тези амфионични симфонии се наричат "антиопеи" в памет на Амфионовата майка – Антиопа.
– Та аз всеки ден се занимавам с амфиония! – изрекох със смях. – Това си е обикновена разходка…
– Именно! – възкликна барон д’Омерзан. – Творили сте изкуство, без сам да го подозирате.
Гийом Аполнер, "Изгубената сянка”, Превод: Мария Коева 

С нетърпение очакваме следващите рисунки на Матилда.

Мона Василева