6 “за“ и 6 „против“ аудиокнигите

Съвременният свят се променя така бързо, а с него – технологиите и самите хора. И това е най-видимо при нашите деца - съвременните са много по-различни от тези в нашето детство. Те са още по-различни от нашите родители в детството им. Ако за тях най-хубавият подарък е бил книгата, то интересите на съвременните деца са други. И това не е лошо. Просто е факт.

Добре забравеното старо

Много от шедьоврите на детската литература, които са полезни от гледна точка на възпитание, познания, развитие на емоции, остават тайна за съвременните деца просто, защото те не обичат да четат.
Аудиокнигата е решение. И то не е много ново. Нашите баби помнят радиоспектаклите, които събираха семейството край апаратите всяка събота сутрин. В тези часове се излъчваха записи на пиеси или звучеше литературен прочит на различни произведения.
Друг вариант бяха виниловите плочи с приказки.
Съвременните деца пък имат аудиокниги.

Какви са техните предимства

1. Противодейства на скуката. Аудиокнигата е не лош начин детето да се занимава с нещо полезно особено, ако е свикнало да мързелува. То може да слуша книга навсякъде и по всяко време – на разходка, в колата, в самолета.
2. Домашен театър. Детските аудиокниги и постановки на приказки са нещо като спектакъл – има и много музика, различни гласова на актьори, което е не само увлекателно, но и развива емоционалния интелект и речта.
3. Съвместяване на 2 дейности. Докато хлапето слуша аудиокнига, може да върши и нещо друго: да рисува, моделира, строи конструктор, дори да спортува.

Успоредното изпълнение на две дейности тренира концентрацията, както и умението вниманието да се разпределя. Все полезни навици за малкия ученик.
4. По всяко време и на всяко място. Това е особено предимство, защото съвременните деца рядко имат време да четат. 
5. Икономия на пари и място в дома. Обикновените книги са скъпи, което ограничава възможността да се купуват често, а и заемат много място в библиотеката. Не на последно място събират и много прах.
6. Щадят зрението. За деца, които от ранна възраст имат диоптри, аудиокнигата е по-добър вариант от традиционната. Полезни са дори за тези, които нямат проблем със зрението, защото аудиокнигите не натоварват очите.

Аргументи „против“

1. „Лесно научено – бързо забравено“. Учените доказаха, че звуковите книги се запомнят по-слабо в сравнение с текст, който е прочетен от традиционната печатна книга. Особено, ако детето по-бавно помни слухова информация.
Ако детето слуша аудиокниги за забавление, това не е проблем, друго е обаче, ако с тях искате да постигнете някакъв напредък в училище. Защото често ефектът е: в едното ухо влиза, от другото излиза. Това е обяснимо. Когато четем ние концентрираме вниманието си в четенето, а когато слушаме – може и да не сме така съсредоточени.
2. Фантазията работи по-слабо. Четенето на традиционни книги развива по-добре фантазията. Защо? Защото четейки, детето си представя героите, тяхната външност, глас. Аудиокнигите най-често са озвучени от актьори. Това носи определени емоции, но лишава хлапето от възможността само да си ги представи.
3. Липсва пасивна тренировка за правопис. Усвояването на правописа и грамотността е пряко свързано с четенето. То помага да се научат правилата за писане и да се запомнят. Важно е очите да виждат как се пише една или друга дума, къде се поставя препинателен знак. Това не се случва с книгите, които детето слуша. 
5. Слаб емоционален контакт с детето. За детето от предучилищна възраст е много полезно да слуша как близките му четат книжки. Четенето не е само получаване на знания, но и емоционален контакт. Четенето на приказка вечер преди сън и ритуал, емоционално общуване  с вазможност за обсъждане на прочетеното.
6. Губи се влечението към четене. Това е възможен ефект, защото слушането не налага особени усилия.
И с аудиокнигата важи максимата, че не бива да се прекалява и не бива тя изцяло да измести и да замени традиционната печатна книга и четенето. Умелото съчетаване на двата източника на информация ще дадет на детето възможност да расте наистина умно и начетено.

Юлия Каспарова, психолог, адаптазция Мона Василева