Иглика Трифонова: След големи кризи идват едни от най-големите достижения в културата

„В момента на предна линия са едни образовани хора - за мен лекарят е нещо много високо. Трябва да се вслушваме в тези, които знаят повече от нас. Ситуацията го изисква. Защото истеричното търсене на правата и свободите ни, понякога наистина отива твърде далеч. Кризите винаги изискват смирение, нещо на което изобщо не сме готови. За Бога, наистина трябва да се смирим", каза в интервю за БНР кинорежисьорът Иглика Трифонова, коментирайки ситуацията с коронавируса.

Тя е впечатлена от адекватния начин, по който правителството и щабът се държат в момента. Но не према българската народопсихология – „да убиваме авторитетите си, бог знае защо“.
„Трябва да се пренастроим във всички посоки и да превърнем злото в някакъв вид качество. Звучи помпозно, може би като клише, но това е така. Ние, които излязохме от една форма на диктатура, още по-ревностно се борим за правата си, но като че ли сме отишли в посока „Аз имам права, но нямам задължения“ и е страшно важно да преоценим в момента това“, каза кинорежисьорката.

Според нея трябва да започнем да мислим по друг начин. 
„Едни преосмислят живота си, други – все още не могат да го направят. Не разбирам тази арогантност, например има българска група, отишли на екскурзия в Сенегал… а след това истерично искат помощ да бъдат прибрани. Трябва да мислим, че всяко наше решение може да се отрази на живота на десетки хора. И това е много висока цена“.

„Някой пък се сърдеше, че бил изпъден от банка, защото бил без маска и това нарушавало правата му… За Бога, за какви права, смешно и нелепо е в случая.
Дано да търсим и да си даваме отговори на важните уроци, които сега ще ни се наложи да научим, може би на тежка цена. Дано да се случи, защото това е смисълът на изпитанието – да проумееш и да живееш по друг начин впоследствие, а не в една, както Достоевски го нарича, всепозволеност", каза Иглика Трифонова.

Според нея природата едва ли ни отмъщава.
„Но тя ни показва колко е по-голяма от нашите представи за правата ни, за политиката ни, за свободите ни. Показва ни го за пореден път и трябва да го проумеем“.
Кинорежисьорката прогнозира, че „когато излезем от тази криза, ще се появят няколко много дълбоки филми, а не като холивудските, които се пързалят по сюжета и го използват като атракция. Филми за страха, за объркването, за катарзиса.
"Много от моето поколение, а и това преди него не са преживявали подобни кризи. Те винаги намират място в сериозното изкуство, но искат малко дистанция".