Моята програма „антистрес“

В тази необичайна обстановка на карантина никой от нас не е защитен в психологически план. Няма особено значение какво ще дръпне тъмната завеса пред очите ви: тревоги за здравето, финансовата стабилност или тази несигурност в утрешния ден, която ви пречи да правите планове да бъдещето.
Най общо – настроението на всеки един в дадения момент и нещо средно между дезориентация и паника.
Какво може да помогне?

1. Общувайте (от дистанция)
Стресът и тревожността са физиологична реакция на принципа: „Бий се или бягай“. В този процес тялото отделя кортизол и нерадреналин. Докато при обилни социални контакти и общуване отделяме окситоцин ( хормона на прегръдката), който успокоява и има релаксиращ ефект.
По този механизъм изолацията усилва чувството ни на тревожност.
С други думи общуването е важно за психичното равновесие и е особено нужно в тревожна обстановка.

Обичайното общуване вече е минало. Така че се налага да го заменим с ново – от дистанция.
Върнете се към телефонните разговори.
Организирайте видеочат с колеги, приятели ...
Потърсете онлайн групи за психологически подкрепа.
Радвайте се, че поддържате контакт, защото и за вашите приятели, близки и роднини това е много важно. Дори да сте разделени на хиляди километри.

2. Помнете, че лекарство и ваксина ще бъдат открити
И обстановката ще се нормализира. Няма да сме лишени завинаги от социални контакти.
Когато изпитваме негативни емоции, често забравяме, че това е временно. Ситуацията, в която сме поставени в момента, няма да продължи вечно. И след 20 години ще разказваме на внуците, че е имало такова време, в което сме седели вкъщи, не сме общували, а на улиците сме ходили с маска.
И въпреки, че не знаем кога точно ще бъде готова ваксината, знаем, че учените работят активно.
Пред нас обаче е цял един сезон на дискомфорт, време на психологически и емоционално напрежение. Но кризата е временна.

3. Погледнете творчески на грижата за себе си и очертайте личните си граници
Лично за мен грижата са себе си виждах като среща с приятели на чаша вино, йога, спорт, маникюр, кафе ... А през седмицата вероятно всеки е имал график с много мероприятия, срещи и запознанства с нови хора.

Целият този живот е поставен на пауза. Сега всеки се учи да се грижи за себе си в необичайна обстановка.
По всичко личи, че ни предстои на щафета, а истински маратон. А това значи, че грижата за себе сега е особено важна.
Намерете работещи механизми за самоподкрепа.
Направете си списък с неща, които ви дават чувство на удовлетворение: водете дневник, пишете мейли и писма, занимавайте се с йога, пъзели, открийте приложения и видеоуроци по медитация, гледайте комедии и любими филми, слушайте музика ...
Границата – това е личният ни предел, нуждите ни и правилата за взаимодействие, чието спазване очакваме от околните.

При установяване на правилата има основни 2 етапа: да признаем и да ги съобщим на околните.
За много от нас, особено тези, които се опитват да ръководят и организират другите, е трудно да очертаят личните си граници. От страх да не предизвикат конфликт. И страдат, когато някой наруши личните им граници. Как да не го направи обаче, ако не сме го предупредили предварително затова?

Как на практика да очертаете личните си граници. Ето няколко примера:
„Заедно стоим вкъщи, защото сме под карантина, но сега искам за 1 час да остана на семе със себе си!“, „Виждам какво искаш, но нека останем позитивни.“,
„Комфортът на всички ни е нарушен, но те моля да не ми повтаряш непрекъснато какво трябва да ценим и какво трябва да ядем!“ , „И двамата ни се налага да работим от дома, но нека това да става в тишина! Ако ти искаш да слушаш новини или музика, моля, използвай слушалки! “ ...

4. Не осъждайте себе си, че изпитвате каквито и да е емоции
Светът се обърна с краката на горе. Всеки се чувства неуютно. И се опитва да чертае едно илюзорно бъдеще, за да не се срине и да ограничи чувството за тревожност.
Именно на тази илюзия ние строим плановете и чувстваме, че имаме контрол над собствения си живот. Затова, ако в дадения момент не се тревожите особено много за здравето или за работата си, попадате под страховете на всеобщата неопределеност, защото обществото се намира на „границата“. Отказът от обичайните неща, които правите в ежедневието, както и социалното дистанциране също вкарват допълнителен стрес.
Няма как това да не ви се отрази.

Какво помага?
Предстои ни сезон на изпитание и дискомфорт. Да се надяваме, че няма да продължи дълго. И както се готвим за ниските температури през зимата, така и сега трябва да се подготвим за по-високото ниво на тревожност, стрес и други необичайни емоции, които ще ни връхлетят.
Има полза от тревожността, ако е с мярка, защото тя пречи да предприемаме импулсивни и необмислени действия. Нещо като стопер е пред потенциалната заплаха. В този случай тревожността може да е мотивация да прием опасността сериозни и да се пазим – както лично, така и на глобално ниво.

5. Доверете се на личната и на колективна стресоустойчивост
Популярен и ефективен начин да преборите чувството на тревога е да си разиграете във фантазията най-лошия вариант, и да си кажете: „Е, какво от това!“
И да си го повтаряте, докато не се върне увереността ви, че имате контрол над случващото се около вас.
Още повече, че в настоящата ситуация е много трудно да се предвиди с какво точно предстои да се сблъскате. Не си заслужава и да се самозалъгвате, че всичко ще е наред. Като че ли най-разумно и щадящо е, да очаквате определени трудности и да се подготвите за тях.
Погледнете назад към историята: светът е преживял толкова войни, пандемии, стихийни бедствия, рецесии.
Гените ни са пригодени да се адаптират за изцеление, подкрепа, грижа един за друг, оцеляване.
Спомнете си трудностите, през които лично вие сте преминали.
Вие сте много по-силни, отколкото си мислете. Ще преминем през всичко това. Ще градим отново. И ще направим всичко това заедно.

Megan Bruneau, адаптация Мона Василева