Как да реагираме на нецензурните думи

Детето е гневно и ругае. И често от устата му излизат цветисти ругатни и то ги казва с апломб, като истински артист.

Защо се случва това и с най-възпитаните деца и как да реагираме, разказва  личния си опит психологът  Инна Дорохова, която е и майка на 2 деца – момче и момиче. Ето нейният разказ.

Част от нашата лексика

Нецензурната лексика е част от нашия език. Как да реагираме обаче, ако невръстното дете използва подобни думи? Като майка на тийнейджъри аз дълго анализирах етапите на съзряване на моите деца и така определих 3 етапа, през които в словесния им арсенал се появяваха подобни думи и изрази.

1. Детето чува еднократно ( или пък по-често) подобни думи, които възрастните около него употребяват и започва да ги повтаря, като несъзнателно копира, имитира, без да разбира нито значението, нито смисъла на това, което казва.
2. В градината и в началното училище детето чува такива думи от другарчетата и от възрастните около него, и ги употребява, без да разбира какво точно казва, но вече ги използва правилно в точния момент и ситуация.
3. Подрастващите добре разбират смисъла на ругатните и на нецензурните думи, но не винаги ги използват на подходящото място.

Какво да се прави

Най-важното е родителите да не изпадат в паника, нито самите те да ругаят и да обиждат детето.
Реакцията им трябва да е съобразена с възрастта на детето.
- Ако то е съвсем малко, първата и най-правилна реакция е да се направят, че не са го чули. Все едно нищо особено не се е случило. Веднъж чута и повторена дума, по-скоро няма да се запечата в паметта на хлапето. 

- Добре е да помислите къде то би могло да чуе подобни думи. Ако това е семейството или там, където родителите често се разхождат заедно с него, то тогава няма нищо чудно, че детето включва подобни думи в собствения си речник. Просто, защото ги чува всеки ден.

- Ако детето е в предучилищна възраст или вече е ученик, трябва да поговорите с него. Изберете спокоен момент, когато сте насаме с него.
Кажете му: 
- В нашето семейство не е прието да се говори така (ако наистина е така).
- Обърнете му внимание кой на улицата ругае и използва нецензурни думи. Попитайте го дали той би искал да прилича на тези хора.

- Не бива да отричате, че такива думи съществуват. Обратното – каже му, че понякога хората ругаят, използват нецензурна лексика, но е добре всеки сам да прецени къде може и къде не може да се говори така.

- За моята дъщеря „успешни учители“ по този деликатен въпрос станаха приятелите ѝ от класа в началното училище. В групата им имаше няколко момчета, които ругаеха непрекъснато – по време на часовете по физическо, в междучасията, в столовата. Случайно или не, дъщеря ми не харесваше много от тези момчета и не дружеше с тях. Така някак от само себе си тя изгради отношение към нецензурната лексика.
Сега тя е на 14 години. Попитах я дали тя и приятелите ѝ използват подобни думи, когато разговарят помежду си. А тя отговори сериозно, почти обидена: “Мамо, знаеш моето отношение по пози въпрос. Естествено, че не!“

И аз ѝ вярвам.

Адаптация: Мона Василева