Как да „обезвредим“ думите, които не оставят детето на мира

Много често, когато детето се държи неадекватно, причината за това е някоя дума, загнездила се в главата му, която не му дава мира.
Ако не бързаме да го „възпитаваме“, бихме могли да открием коя е тази дума. Тогава, според възрастта на детето, можем да се опитаме да я „обезвредим“, без да се занимаваме с нейния смисъл и значение.
Как да постъпим обяснява психоаналитикът Весела Банова, терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Представете си Гошко, който е на 5 години и цял ден е превъзбуден. В къщи се държи предизвикателно. Заканва се на някого. Майка му не може да открие причината. Татко му го пита какво става, дали се е случило нещо.
Момчето отговаря: „Пламен ме нарече тъпак“.

Какво можем да предложим?

Една възможност е с помощта на лист хартия и молив да „прострем“ думата тъпак, без да се интересуваме от нейното значение.
Написваме думата на листа. Рисуваме права черта над буквите и правим по една чертичка, наподобяваща щипка, върху всяка буква. След това предлагаме на детето игра. Тя звучи така: „Измисли и ми кажи една дума, която започва с „т““, детето отговаря: „трън“.
Ние записваме думата под буквата „т“.
„А сега кажи една дума, която започва с „ъ“. Детето се замисля и след малко казва: „ъгъл“.
Помолваме го да каже дума, която започва с „п“. Отговорът е „перо“.
След това питаме детето: „Кажи една дума, която започва с „а“. Детето отговаря: „аларма“.
И накрая го молим да каже дума, започваща с „к“. „камък“ – отговаря детето.
Така ние заедно сме прострели тази дума, на въженцето, където всяка буква е защипана и от нея се провисва една нова дума.

Играта на простиране на думи може да обезвреди смисъла им, който тревожи тялото на детето и да помогне то да се успокои. 
Друга игра на думи, която намалява драматизма и успокоява детето е

промяната на смисъла

Най-лесно е това да се прави по фонетична близост. Например Деян, който е на 9 години крещи: „идиот“.
Възрастният отговаря: „ Кашалот ли каза? О, кашалотът е огромен и плува в океана“.
Продължението на разговора може да прерасне в рисуване на кашалот или в разказ на някаква история, зависи от изобретателността и настроението на възрастния.

Всички римушки за малки деца, които в днешни дни са позабравени, имат успокояващ ефект, защото „обезвреждат“ смисъла на думите, който може да предизвиква напрежение в тялото на детето.

Ако детето е по-голямо, може да чете и пише, тогава то самото би могло да създава ритмизирани безмислици от типа на рапа с думите, които го тревожат. Тези творби не са адресирани към възрастните и те няма нужда да се занимават с тях. Важното е детето да може да ги пише и твори, а целта е облекчение в тялото и разтоварване на смисъла на дразнещите думи.

Може да се свържете с Весела Банова на сайта на сдружение „Дете и пространства“ или във фейсбук страницата на ЦСРИ “Таралежи”