4-годишният ми син е с COVID19 - ето какво искам да знаете

Като здравен работник следях пандемията на COVID19 в Китай и Италия отблизо. Въпреки че държавата не даваше признаци за тревога и въвеждане на извънредни мерки, изтеглихме децата си от уроците по бойни изкуства и плуване рано. Вярвахме, че този вирус е опасен много преди мнозинството да започне да го взима насериозно.  Децата продължиха да ходят на детска градина и предучилищна, и последният им ден бе 12 март. Щатът Колорадо затвори училищата на 16-ти.

От тогава децата ми не са излизали навън. Не им позволявах да пресекат улицата и да поздравят съседите. Приложихме мярката за социално дистанциране строго преди тя да стане официална.

Но Линкълн се разболя

На 21 март кихна няколко пъти, помислих, че е от алергиите му. На следващия ден бе със запушен нос и лека кашлица. Температура нямаше и не бях особено разтревожена, реших, че е лека настинка. На 27 март обаче вдигна температура, телцето му се отпусна сякаш бе изработено от пластелин, крайниците му бяха като ластици и нямаше сила да става. Тревогата ме стисна за гърлото.

Заведох го на педиатър сутринта на 28-ми, лепнаха му диагноза „пневмония“ и стартирахме прием на антибиотици и кислород у дома в следващите 48 часа. Имаше моменти, в които изглеждаше супер, и такива, в които отново не беше в кондиция. На 30-ти вече дишаше изключително трудно и се наложи да влезем в болница.

Предположих, че ще е за 3 до 4 дни. Ще му приложат правилото „С COVID до доказване на противното“, което значи тест. Той ще е негативен. И понеже съм запозната с болничните политики за коронавируса, знаех, че няма да мога да напусна стаята му, докато не получим отрицателния резултат от теста.

Влизайки в болницата имах болен 4-годишен, две почти празни кислородни бутилки, и три чанти – една с дрехите на сина ми, една с играчките за успокоение и лакомства, и лаптопа ми. Разполагах и с 4-часова ескалираща паника, породена от рязкото влошаване на момченцето ми.

В първите часове от престоя сина ми се нуждаеше от 2 бутилки кислород, същата нощ вдигнахме на 4, а на следващия ден – на 6 и 9. Мъчеше се отчаяно да поеме глътка въздух, използвайки всички мускули на гръдния си кош и вратлето. Като неонатолог знаех, че е в тежка респираторна криза.  

Като майка изживях най-големия ад да го гледам в агония

В първите два дни заваляха резултатите от първите изследвания – кръвните тестове не показваха класически признаци на коронавирус, скенерът на гръдния кош изглеждаше добре. Смениха му антибиотиците. Но той продължаваше да се влошава. Около 19 ч на втория ни ден в болницата научихме новината – Линкълн имаше коронавирус.

Заплаках. Влошаваше се светкавично и бях изплашена. Времето на проявяване на симптомите не пасваше. Резултатите от тестовете по нищо не предсказваха COVID19. Бяхме взели всички мерки срещу заразата. В същото време, чувствах известно облекчение. Сега поне бях наясно, че няма да лепне коронавирус повторно.

Болницата се превърна в малък затвор

Не ме пускаха да излизам от стаята ми и никой нямаше право да влиза, освен докторите, които разредиха посещенията си до критичен минимум, за да предпазят екипировката си. Съпругът ми бе вкъщи с момичетата. Не можехме да се прегърнем. Имах чувството, че ни делят светове. Споменах ли, че нямах правото да взимам душ?

Имахме луд късмет, че общността ни подкрепи. Работодателите ми проявиха пълно разбиране в ситуацията, а съседите ни оставяха храна за Крис и децата пред вратата на дома ни. Никой не ни погледна като прокажени заради положителния тест за COVID.

Моля ви, пазете се. Моля ви, взимайте този вирус насериозно. И, моля ви, подкерпяйте приятелите и съседите си, и приятели на приятели, които се борят неуморно с пандемията и се адаптират трудно към реалността на социална изолация.

Д-р Анна Цимeрман е майка на три деца, неонатолог и автор на блога Mighty Littles. Когато синът й хваща коронавирус, постовете ѝ по темата стават вайръл.

Историята за преживяното от първо лице е публикувана в Motherly.