Моника Белучи: Майчинството е моето призвание

Моника Белучи прекарва карантината в Коста-Вааска заедно с дъщерите си – 15-годишната Дева и 9-годишния Леони. Мястото за самоизолация не е избрано случайно. Моника иска момичетата да имат възможност да се виждат с баща си Венсан Касел. Известно е, че по това време на година той живее в района, заедно с новото си семейство.

В телефонно интервю за новия брой на Madame Figaro, на който тя е на корицата, Моника Белучи разказа за живота си в изолация.
Ето няколко цитата, които подбрахме.

За настроението

„Много ми е тъжно. Може ли въобще да се чувстваш някак по-различно в тази нова и ужасно сложна ситуация? Аз постоянно мисля за моята страна - Италия, която пострада най-силно от цяла Европа. Семейството ми е наред, но те са там, в Умбрия, в района на Комо. А моите приятели са в Рим. Всички ние живеем в страх. Това, което се случва, е плашещо. В същото време аз вярвам в лекарите, убедена съм, че скоро ще се намери лекарство, а после и ваксина. Засега обаче всички ние сме в режим на очакване. Ще цитирам Едуардо де Филипо - неаполитански писател и актьор, „нощта е длъжна да свърши“ . ..Тази нощ вероятно ще е дълга и мъчителна, но задължително ще доведе до нещо ново."
 

За карантината

"Сега дневният ни режим се определя от дъщерите ни. Те получават домашните и уроците на видеовръзка, а аз следя затова, да не се пропуска нищо. За тях е важно да имат стриктно разписание. 
През останалото време, а то не е много, чета сценарии и уча на италиански текста за постановката на Мария Калас. Когато всичко това приключи, аз ще направя тази роля в Италия.
А сега спазваме карантината, която е наложена: не излизаме на улицата.
Колкото и да е парадоксално, винаги съм била домошар и за мен да си седя вкъщи не е проблем. Всичко това ме връща в детството в провинцията в Италия, с моите родители, лели, братовчеди  и баба. Това беше живот в ограничения, който аз познавам. Разбира се, не може да се сравнява с днешната драматична ситуация.
Семейство, образование, дом – е територията, която обичам и познам добре.  И е пълно противоположност на професионалния ми живот, когато се налага буквално да живееш в самолетите."

Снимка: Instagram

За възпитанието

"Нямаме никакви правила. Всеки прави това което иска и както го иска. Аз мисля, че това е единственото разумно поведение. Има жени, които без децата си се чувстват много добре, но моята най-голяма ценност са дъщерите ми. Аз съм тук , за да ги обичам. Именно тази любов, убедена съм, ще ми даде сила. На това са ме учили моите родители. Те много ме закриляха и предпазваха, но винаги ми даваха възможност за постъпвам така, както само реша.
Разбрах какво е свобода в много ранна възраст. Започнах като модел на 16 години. Пътувах до Милано и Париж, след това се връщах в лицея в Чита ди Кастело, недалече от Перуджи. Това движение назад-напред, между дома и външния свят, ме подготви за живота на възрастен човек. Трябваше да балансирам между приключения, кино и желание да се скроя в безопасност в къщи със семейството.
Много ми харесва да наблюдавам как растат дъщерите ми и да съм до тях, докато още не могат да летят самостоятелно.
Моите дъщери – са отговор на всички мои въпроси. Именно с раждането им аз разбрах причината за пребиваването ми на тази Земята ...
Всеки има свой път, свой опит и призвание -  за мен е майчиството."

Мона Василева