"Хелен Дорон“ и революцията в преподаването на английски език на деца

Преди повече от 30 години лингвистката Хелен Дорон прави революция в преподаването на английски като втори език, като разработва методология, близка до усвояването на майчиния език. Тя позволява на децата първо да се научат да разбират и говорят, а след това да пишат и четат, което превръща бебетата в любимите ѝ ученици. Хелен създава първия си курс за ранно езиково обучение въз основа на принципите на повторното слушане и насърчението. Децата много харесват уроците, защото са живи, забавни и ги стимулират физически, емоционално и интелектуално. Вдъхновена от успеха, Хелен продължава с разработването на нови курсове и обучение на други учители. Днес опитът ѝ се предава е международна франчайз мрежа в над 30 страни, в която са учили над три милиона бебета, деца и подрастващи. България е поредната територия, в която името "Хелен Дорон" е символ за изграждане на езикова култура чрез игра и забавление.

„Новите родители“ се свърза с Албена Захманова, представител на училищата за Южна България, за да разкаже повече за предизвикателствата на дистанционното обучение и силата на технологиите.

- През последните месеци ежедневието ни се преобърна с главата надолу и почти всичко премина в режим „онлайн“. Как се случи това при вас?

- В обичайната класна стая ние използваме множество предмети и активности, за да обучаваме децата на английски чрез естествения процес на играта. Преподаването онлайн очевидно е много по-различно. Липсата на физически контакт и връзката учител-дете определено са поставени на изпитание. Обучението от екрана изисква съвсем различни ресурси и се наложи да сме креативни по друг начин. Положихме страшно много усилия, но успяхме да преминем от обичайния към необичайния формат на обучение почти без прекъсване на занятията.

- Какви са най-големите предизвикателства в обучението онлайн?

- В самото начало основните предизвикателства бяха чисто технически – избор на платформа, организация на процесите, вътрешно обучение за създаване и използване на презентации като помагала за уроците. Родителите и децата също трябваше да свикнат с използването на непознат софтуер и с правилата в дистанционната класна стая.

Децата в предучилищна и училищна възраст се адаптираха доста бързо. Дори тези на 5 и на 6 вече гордо участват в уроците самостоятелно.Големите предизвикателства са при работата с по-малките – от бебешка до 4-годишна възраст. Привличането и задържането на вниманието на малчовците от екрана е невъзможно без активното съдействие на родителите. Разчитаме на тях и да участват в игрите, и да танцуват на песните, и да подготвят предварително разни предмети от бита, които да онагледят част от урока. Без подкрепата от родителите в тази ранна възраст преподаването от екрана няма как да е ефективно.

При най-малките дори и съвместните усилия на учители, родители и технологии не са гаранция за успех. За някои от тях общуването онлайн е толкова абстрактно, че те тотално не го възприемат. Това е поредно доказателство за важността на живия контакт, взаимодействието и общуването в усвояването на език – и роден, и чужд.

- Кои са факторите на успеха в преподаването онлайн?

- Колкото по опростено –толкова по-добре. Обясняването на нови инструкции и вземането на нов материал винаги е предизвикателство. Децата често започват да говорят едновременно и лесно може да настъпи хаос. Затова трябва да има ясен и прост план на дейностите, а учителя да предава информацията във възможно най-структуриран вид.

Приоритет на вътрешната мотивация на децата. Нека учителят бъде приятел на децата, да говори на език, близък до техния, да им покаже, че е там, защото иска те да успеят. Те ни пускат в дома си, това за тях е нещо много лично.  Ако учителят успее да се възползва от това и всяко дете се включи в урока със собствената си играчка или семейния сервиз за хранене, урокът със сигурност ще бъде по-забавен и успешен.

Баланс между индивидуални и групови активности. Езикът е средство за общуване. Предвиждането на теми и задачи, които провокират дискусия, мотивират децата  да участват в урока  и да общуват помежду си. Приятелите със сигурност им липсват и е хубаво това да се има предвид при планирането на онлайн уроците, а и извън тях. Ние често им даваме възможност да си поговорят свободно и след часа и дори организираме нарочни срещи на групите извън уроците.

Достъп до допълнителни дигитални ресурси. Нашата мрежа разполага с редица онлайн ресурси, които подпомагат учебния процес независимо от формата на обучение.  Някои от тях са само за наши ученици, други са общодостъпни в мрежата.  Песните и видеата от съответния курс могат да се слушат и гледат през стрийм.  Имаме онлайн платформа с образователни игри.  Много от песните ни са достъпни и под формата на видео анимация или караоке. Разполагаме с чудесно приложение, което помага на децата да се научат да четат на английски, което е дълъг и труден процес.  Имаме дори собствено онлайн радио! Всички тези допълнителни ресурси сега се оказаха ключови за поддържане на интереса у децата.

- Ще се промени ли нещо след края на този период?

- Всички се питаме кога всъщност ще е краят на това положение. Никой не може да гарантира, че през есента няма да се озовем отново предекрана.Друг възможен сценарий е да има периоди на онлайн и офлайн обучение.Каквото и да се случи, се надяваме дистанционното обучение да е за кратко, особено за по-малките, защото колкото повече време тези деца прекарват в учене пред компютъра, толкова повече губят интерес. Всяка промяна в статуквото открива и нови възможности. Една от тях е онлайн уроците за по-големите ученици да станат постоянен продукт. Така деца, които живеят в райони без учебни центрове, ще могат да се включват в обучението.

Друга възможност е по-масовото използване на дигитални ресурси в учебния процес - както в часовете, така и вкъщи. Съвременните технологии могат да бъдат много полезни, когато се използват разумно, защото поднасят информация по интересен и забавен начин. Каквото и да се случи, ролята на учителя ще остане водеща. Технологиите напредват и улесняват процесите, но в крайна сметка са само инструмент. Ключовите фигури в образованието са учителите. Те са хората, които напътстват в морето от възможности, които учат децата на емоционална интелигентност и умения за общуване, и им помагат да изградят връзки помежду си. Тези неща не стават през екрана. Нашите ученици и сега чакат часовете по английски с нетърпение и накрая често ни казват, чеим липсваме. Ние също нямаме търпение да ги видим отново на живо.