Предизвикателството да си родител в големия град

Тези, които живеят в голям град, дори не обръщат внимание на това, че постоянно са длъжни да следват неговото темпо. Животът е разчетен по минути, а понякога дори и по секунди. Всяко забавяне или нарушаване на графика, води до раздразнение, напрежение, а с времето то постепенно става хронично.

Теория за големите възможности

Повечето хора се стремят да живеят в голям град, защото това им дава усещане за големи възможности – както за самите тях, така и за децата. Там има спортни клубове, езикови центрове, развлекателни паркове, театри, музеи ...
Истината е, че малко от хората, които живеят в столицата например, се възползват от тези възможности. Без да е нужна статистика се замислете кога за последно бяхте на театър, на изложба ...
Големият град като територия за големи възможности е една илюзия, която си създаваме самите ние.

Реалността в големия град

В големия град действително има възможност за избор. Но много често родителите работят далеч от дома, а доброто училище е в други край на града. Налагат се жертви. Или да се движим в такова темпо, което постоянно ще изнервя всички, или да направим компромис - да определим темпо, което ни устройва.
В големия град сутринта започва от рано. Сънените деца трябва да бъдат настанени в колата или в градския транспорт и преди мама и татко да се отправят на работа, да ги оставят в училище (детска градина, ясла). Наред с отговорната и напрегната работа родителите трябва да дойдат на време, за да приберат децата оттам към 18 часа.
Да не закъсняват, въпреки трафика, с който ще се сблъскат. Междувременно трябва да напазаруват, да направят вечеря, да помогнат с уроците, да прочетат приказка преди заспиване ... В списъка със задачи може да се добавят тренировките на детето или курсът по английски, който посещава след училище.

Възпитанието

Деца, които живеят в ритъма „трябва да успеем с всичко“, непрекъснато бързат. Те са нервни и разсеяни.

Бързане. Ускореното темпо налага организмът им да работи под напрежение. Бързината подхожда повече на холериците, за сангвиниците е нужна умереност, а за меланхолиците и флегматиците забързаното темпо е убийствено.
Пристигайки в градината или в училище в това състояние, детето дълго време не може да дойде на себе си. То се концентрира трудно, не възприема думите на преподавателите. Организмът му с всички сили се опитва да се адаптира, да намери равновесие като се изолира от външния свят.

Раздразнителност. Всяко отклонение от графика е свързано с раздразнение, което се натрупва и води до стрес. Стресът е най-голямото зло, което големият град причинява. При това възрастните са не само раздразнителни, но те си го изкарват на собствените деца. Има достатъчно примери около нас. Майката крещи на детето, защото то се е заплеснало и гледа птичките. Тя грубо го дърпа за ръката, когато то се опитва само да се справи с нещо, което отнема повече време. Ругае го за щяло и нещяло, без да се замисли за неговата нервна система.

Разсеяност. Преставаме да забелязваме света около нас, а на децата им е нужна обратна информация. Когато не я получат, трябва сами да я търсят и измислят. Ние бързаме. Не им оставяме време за осмислят и разберат дали им харесва синьото небе, студеният въздух...
Ние просто констатираме фактите, а те покрай нас растат сухари – хора неспособни до усетят и оценят красотата.

Снимка: Guliver / iStock

Какво да направим

Пробвайте да следвате някои прости правила.

Правило 1. Осигурете си запас от време. Направете така графика си, че винаги да имате малко време в резерв за непредвидени обстоятелства. След като се събуди, детето трябва да има малко време да полежи – така организмът му се адаптира към бодърстването. Няколко минути няма да се отразят особено много на вашия график, но ще съхранят здравето на детето.
То трябва да закуси спокойно. Пригответе закуската от рано, така че това да не краде от времето ви.
Добре е до градината или до училище да отидете пеша, ако това е възможно. Използвайте времето, за да разгледате заедно градинката, врабчетата, хората, които се разхождат около вас.
Денят започва от сутринта. А спокойствието ще уравновеси емоциите и ще даде на организма му сили да се противопостави на стреса.

Правило 2. Забавете темпото. Утре ще е нов ден, а след червената светлина на светофара, ще светне зелено. Ако детето ви живее с вашето бясно темпо и се опитва да довърши всяка недоизказана от вас дума, какво ще усети от детството си. Помислете за това.

Правило 3. Задължително правете разходки. Създайте си ритуал – веднъж в седмицата да посещавате нови или забравени места. Не е задължително непрекъснато да сте в кварталната градинка.
Избирайте нови места, музеи, нахранете птиците, наблюдавайте небето или дърветата. Важното е да ходите повече пеша, да разговаряте един с друг.
Темпото трябва да е спокойно. Вие и детето трябва да се уморите от ходенето, не от бързане. Физическото натоварване, разнообразните емоции са прекрасен лек за стреса.

Правило 4. Договаряйте правилата с децата. Ако наистина сте много притеснени с времето, обяснете това на детето и го помолете да побърза. Децата обичат да помагат и ще се отзоват. Предложете им компенсация: вечерна разходка или съвместни игри. Но не и подкупи. Времето трябва да се компенсира с време.
Градът окозва влияние на всеки от нас, но ние сами позволяваме темпото да ни ръководи или да ни подчини.

Намерете собствен разумен ритъм, подходящ за вас и за вашето семейство. Възползвайте се от предимствата на големия град, така че да живеете комфортно и с удоволствие. А душата ви да е изпълнена с хармония.
Светлана Садовникова