6 фрази, които така трудно казваме на собственото си дете

За много родители е трудно да произнесат тези няколко прости изречения, но те са особено важни за всяко дете.
Защо често мама и татко ги пропускат, премълчават и как това се отразява на психиката на детето, разказва психологът Татяна Василева.

За много родители е трудно да са искрени в разговорите с децата си. Още по-сложно им е да им правят комплименти да говорят за любов.
Защо се случва това?
Обикновено, защото в детството си те не са ги чували, нито са били свидетели на подобно поведение от страна на собствените си родители.

Ето тези важни изречения, които обикновено не казваме, а трябва.

Обичам те

Психолози съветват всеки ден да говорим на детето си за това, че го обичаме. Това е нужно, за да расте уверено в себе си и да се изгради като хармонична личност.
Много родители са убедени, че детето знае и е убедено, че мама и татко го обичат. Затова и рядко казват това.

Снимка: Guliver / iStock

За мен ти си най-талантливият и умен

Не всички родители намират в себе си сили да признават достойнствата на детето си. А е важно то да чуе, че е умно, талантливо, красиво (не само момичетата, но и момчетата).
Малкото дете гледа на себе си през очите на своите родители. И ако мама и татко непрекъснато и само го критикуват, ако не му казват нищо положително за неговите силни страни и за външния му вид, то ще расте неуверено в себе си.

Благодаря ти, че ми се доверяваш

За децата не е лесно да си признават постъпките, особено когато знаят, че те могат да не срещнат одобрение от страна на родителите си. И, че обичайната им реакция е крясък или наказание.
Те в никакъв случай не искат да разочароват мама и татко. Това е една от причините детето да започне да лъже. Ако обаче то разказва за постъпките си, ако споделя с вас своите преживявания, то на всяка цена трябва да го подкрепяте и насърчавате. И да му благодарите за доверието.

Това е просто предмет

Понякога детето остава с впечатление, че някой предмет е по-ценен за родителите от самото него. Защото те преживяват твърде много скъсаните обувки, дрехи, счупените играчки, мебели.
Безспорно всяка вещ има определена ценност, но това трябва да е на втори план, когато става дума за собственото ни дете.

Извини ни, не бяхме прави

Родителите трудно признават вината си. За някои това е равносилно да признаят собствената си безпомощност и липса на авторитет.
На практика обаче искреното признание на собствената грешка, дава на детето отличен пример за подражание.
Първо, защото ще разбере, че и възрастните също понякога грешат.
На второ място, подобно признание ще допринесе за по-голямото доверие между деца и родители.

Извинявай, но сега нямаме пари за това

Не е тайна, че децата винаги мечтаят – искат нова играчка, дреха, подарък ... За съжаление родителите не винаги са в състояния да удовлетворят тези нужди.
.

Снимка: Guliver / iStock

​Няма нищо страшно да говорите с детето и да му разкажете за финансите на семейството.
Липсата на пари не е признание за вашата безпомощност. Това е просто констатация на един факт – такъв е реалният живот. И е добре да разговаряте с детето и да му обясните, че се налага да отложите покупката, за това време, когато финансите ми ще се стабилизират.
Колкото сте по-откровени с детето, толкова доверието между вак ще е по-голямо и в бъдеще.

Мона Василева