Как играта с кукли социализира детето

Играта с кукли активира зона в мозъка, която е свързана с емпатията и социалното поведение, установиха британски учени. Тя е много по-ефективна в сравнение с други занимания и играчки – например, игра с по-възрастен или занимания на таблет.
Проучването, публикувано в “Frontiers in Human Neuroscience”, продължило 18 месеца и учените наблюдавали реакциите на мозъка на 33 деца на възраст от 4 до 8 години, по време на игра с кукли. Те сравнили ефекта при различни ситуации - когато детето само си играе с куклите, когато се включи и възрастен, когато играе на таблет или заедно с друг човек.
При наблюдението учените използвали най-съвременна технология – те измервали мозъчната активност на всички чрез функционална инфрачервена спектроскопия. Така доказали, че играта с кукли по-мощно от другите занимания активира тази участъци в мозъка, които отговарят емпатията и за по-лесната социализация, пише  MedicalXpress

Играта с кукла учи на грижа към другия

Когато играе с куклите, детето влиза в ролята на родителя – то къпе, реше, храни... Вместо да се грижат за него, сега то полага грижа за друг.
Смяната на ролите му дава нови усещания, показва му различна гледна точка и разбиране за това, което се случва със самото него.
Така то добива повече увереност и контрол над събитията.

Снимка: Guliver / iStock

Развива самостоятелност

Много преди да се научи да се облича, детето вече може да смени роклята на куклата, да закопчае копчетата, да вдигне ципа. Тези действия изискват сръчност и развиват фините движения на пръстите на ръката. Така детето в игра се учи по-лесно да се справя и да се грижи само за себе си.

Обогатява речта

С куклата детето разиграва най-различни сюжети. С нея то по-лесно учи частите на тялото и на дрехите, приборите за хранене, имената на различни предмети от бита.
Ще видите как малкото момиченца сяда „да чете“ приказка на куклата, как я води на разходка с количката, „пазаруват“ или отиват на лекар заедно.

В игра то преодолява собствените страхове,

справя се с емоциите си и трупа социален опит.
С куклата детето разиграва етюди, влиза в роля, изживява чужди емоции и се учи да се справя със собствените си.
Ако то изпитва страх или го вълнуват силни емоции, куклата може да му „помогне“ да ги преодолее.
С нея то решава „конфликти“, учи се да общува и „репетира“ първите си социални умения.
Тя може да е от помощ, когато детето упорито отказва нещо – да се къпе, да се храни, да се облече .. . То охотно ще „приеме съвет“ от куклата, а не от вас.
Ако семейството очаква попълнение, отново куклата може да подготви хлапето за бъдещото идване на братче или сестричка.

Мона Василева