Детето е тревожно, говорете с него

В наши дни все повече деца изпитват безпокойство и тревожност. Това кара специалисти от различни страни да дискутират проблема и да търсят решение. И общото им мнение е, че съвети от сорта на: “Всичко е наред и ще се оправи“, не вършат никаква работа. Детето усеща кога това не е така и кога родителите не казват цялата истина.

За най-малките добрият подход е да ги питаме директно какво точно ги притеснява. Това ще даде им даде възможност да приказват и да обяснят страховете и притесненията си. След това родителите могат да ги насочат и заедно да изградят стратегия как хлапето може да се справи с този страх.
Малките се тревожат често от въпроси за смъртта. Към 4-5 години хлапето може да ви застреля с :“Мамо, ти кога ще умреш?“

Често този въпрос е породен от неизказаните страхове на детето, ако наскоро в семейството е имало смърт. В този случай е добре да поговорите.
Не бързайте механично и с раздразнение да кажете: „Не питай глупости!“
Повече работа ще свърши, ако на въпроса реагирате с ваш въпрос: „Защото се замисли затова точно сега?“
Това ще отвори врата за разговор. И може би ще научите нещо повече за притесненията му.

Използвайте го, за да разширите знанията, а не за да задълбочите страховете му. Ако набързо преминете през темата с обяснения, че е малък да се тревожи от подобни неща, нищо чудно да задълбочите проблема. Децата са подозрителни и, щом усетят нашето нежелание да говорим на дадена тема, смятат, че наистина има нещо тайно и съмнително.

Детето често ще вижда, че близки хора умират и, естествено, дори да не разбира какво точно се случва, се тревожи. Така че въпросът за смъртта в един момент идва на дневен ред. По-добре е да чуе обяснението на родителите си и заедно да намерят решение. Недомлъвките и отлагането на разговора за „друг път“, пораждат още по-голяма тревожност.

За по-големите – тези, които вече са в интернет било, за да играят или да четат, но попиват от там стрес и тревожност, престоят пред екрана трябва да се ограничи, съветват експерти. 
И отново родителите да говорят с детето за страховете му. Ако разговорът не даде резултат и детето продължи да е тревожно, да го насочат към йога, медитация, пеене и всякакви дейности, които могат да му помогнат да се освободи от страха и да го превъзмогне.

И другият важен съвет към родителите е, да не показват своите тревоги пред децата си, защото хлапетата са особено чувствителни и лесно попиват тези страхове.

Мона Василева