Помощ! Детето слуша, само когато крещя

Детето ви слуша, само когато повишите тон или, когато започнете да крещите. Ако този сценарий ви е твърде познат, има неща, които можете да направите, за да спрете цикъла, преди да стигнете до точката на взривяване.

Може да бъде наистина досадно, когато се налага да помолите детето си да направи нещо повече от веднъж. Още повече, ако молбите станат 4, 5 или 6.
В този момент много родители започват да крещят. Понякога нервите им не издържат, защото са преуморени, имали са конфликт или напрежение на работното място. След виковете идва съжалението и вътрешният упрек.
Вие стоите там, вперили поглед в детето си, което гледа втренчено във вас, а по лицето му се стичат сълзи.
И се чувствате като най-лошия родител на земята. В същото време сте убедена, че това е единственият начин детето ви слуша.
Ако това ви звучи познато, сложете точка преди да е станало късно.

Защо да спрем да викаме, ако подходът работи?

Крещенето не помага на никого. Дори ако ви се струва, че детето реагира само на крясъци, знайте, че те предизвикват реакция на стрес.

То може да не пролива сълзи, но се затваря в себе си и не търси вашата подкрепа и в дългосрочен план.

"Когато родителите крещят на малкото си дете, то реагира неадекватно, защото мозъкът му все още не е напълно развит. Особено префронталният кортеск, който отговаря за изпълнението на задачите. И реагира точно обратното на желаното от нас. Той интерпретира неправилно крясъците като опасност и реагира по същия начин както на страха“ , обяснява психологът Джонатан Стърн.

Децата се отнасят с връстниците си така, както се отнасят с тях – крещят им, защото това знаят.
Дете, на което вкъщи родителите непрекъснато крещят, е склонно да крещи на своите приятели или съученици. То крещи на воля на своите братя и сестри, когато му вземат любимата играчка.
Ако искате децата ви да крещят по-малко, най-добре е самите вие да крещите по-малко.

Спрете се, преди да стигнете границата

Може да е трудно, но си дайте таймаут. Спестете си ситуации, в които нервите ви не издължат и знаете, че ще се стигне до виковете. Следете тялото си. Пулсът ви започва ли да се ускорява? Струва ли ви се, че главата ви пулсира? Започвате ли да се чувствате на ръба?
Когато това се случи, си намерете някакво занимание, отдръпнете се от ситуацията, която ви вади от равновесие. Ако не можете да се отдалечите или да промените физически местоположението си, се опитайте да поемете дълбоко въздух и да преброите отзад напред до 10. Разсейте се - опитайте да намерите пет неща с един и същ цвят, четири неща, които имат форма и т.н

Променете начина, по който говорите с детето си

Децата често потъват в собствения си свят и макар да чуват гласа ви, може да не регистрират и да не разбират, че ги молите да направят нещо.
Вместо това, приближете се, наведете се до нивото му, докоснете го по рамото, за да осъществите контакт с очите. Едва тогава го помолете да направи едно или други нещо. Ще получите резултат.

Възбуденият възрастен не може да успокои гневното дете

Снимка: Guliver / iStock

Може би сте чували тази фраза и преди, но си струва да се повтори отново. Ако детето ви прави нещо, което ви нервира или изпада в истерия и вие се опитвате да го накарате да спре като викате, няма да успеете.
Заведете го в спокойно място и се успокойте. Седнете достатъчно близо до него, за да премахнете бариерата и да имате близък контакт.
След това с приглушен тон потвърдете емоцията, която знаете, че изпитва: „Знам, че ти се забавляваше и трябваше да прекъснеш играта. Това е разочароващо ...“
След това повторете какво трябва да направи детето: “... но е време да се подготвиш за лягане, за да имаш енергия за утре. "
Подобен подход ще успокои истерията много по-лесно, отколкото ако крещите.

Улеснете прехода съм спокойствието

Една от водещите причини децата да пренебрегват инструкциите е, че те налагат промяна.
Родителят се гневен, детето е сърдито, и ето следва вик, плач и истерии.
Едно от най-добрите неща, които родителят може да направи, е да улесни прехода.
Помага спазването на дневния режим, поддържането на рутина, в която няма резки промени.
Важна е последователността. Когато се налага да тръгнете от детската площадка, предупредете хлапето и го подгответе. След това повторете подканянето. Разкажете му какво се очаква да направи и изчакайте. Подобен подход може да се окаже успокояващ и от полза.
Така вие постепенно ще станете по-нежен родител. Ще усъвършенствате онези умения за общуване с вашето дете, от които и то се нуждае.
Така, един ден когато порасне, и то ще може да разрешава добре и разумно конфликтите.
Мона Василева