Да говорим с детето за секса без страх

Родителите често задават въпроса: „Необходимо ли е да говорим с деца за секс и, ако е необходимо, от каква възраст?“.
За какво можете да говорите и има ли теми, които е по-добре да не се повдигат?
разкрива психоложката Карин Рихтер.

Сексуалното възпитание в семейството разчита на диалог, доверие и комуникация с децата. И не става дума толкова за секс, контрацепция или въздържание до определена възраст. По-скоро е добре те да бъдат запознати с това какво е връзка, с любовта и нейното изразяване, с изграждането на лични граници, безопасността, приемането и опознаването на собственото тялото.

За всяка възраст има подходящи теми 

- В предучилищна възраст може да говорите за устройството на тялото, най-общо да обясните зачеването, бременността и раждането, да подготвите детето за промените, които ще  се случат в пубертета.
-  В училище и в пубертета вече може да обсъждате промените в тялото, полово предаваните болести, да говорите за личните граници, съгласието и психологическа готовност за първия секс.
Ако премълчите тези въпроси и не говорите с детето, то ще реши, че това е срамна и забранена тема. И ще търси информация не от  родителите си, а от други източници.

Това не е най-добрата стратегия

Правилната стратегия е да отговаряте честно на въпросите и вие да сте източник на информация за детето си по въпросите на секса и сексуалността.
Ето защо.

Снимка: Getty

Това ще спаси детето от насилие

Статистиката показва, че децата, с които са говорили с родителите си за секса, са с много по-малък риск да бъдат малтретирани.
Предучилищна възраст малкият ученик трябва да е наясно с интимните части на тялото и че те не бива бъдат докосвани от никой без негово съгласие.
Детето трябва да е сигурно, че във всяка ситуация, дори и най-неприятна и смущаваща за него, може да дойде при майка си и да сподели своите страхове, да говори за неподходящото поведение на възрастен. И мама със сигурност ще застане на негова страна и ще го подкрепи.

По време на юношеството е важно да се повдигат въпроси за ненасилието, взаимното съгласие и несъгласие. Това ще помогне на детето да изгради граници с партньора си, да не стане жертва на насилие или случайно, несъзнателно самото то да стане насилник.

Детето ще научи повече за тялото си

Сексуалното възпитание отговаря на въпросите "Как „работи“ тялото ми?", "Как ще се промени?", "Защо се случва това?"
Особено важно е да говорим за това в юношеството, когато детето навлиза в нова житейска фаза и тялото му се променя динамично и драстично.
Ние, като родители, трябва да му обясним как функционира тялото му, в кои случаи е необходимо да посети лекар, кои сигнали са нормални и кои издават проблем. Това е важна част от половото възпитание и ще го научи да приема себе си и да познава тялото си.

Снимка: Getty

Ще му изгради здраво отношение към тялото

Ако не говорим за теми, свързани със сексуалността, детето неизбежно ще направи извод, че има части от тялото, за които не трябва да се говори и на които не трябва да се обръща внимание. Това изкривява цялостното му възприятие за тялото.
В бъдеще това може да доведе до проблеми със самочувствието и самовъзприемането.
Важно е да помогнете на децата да назовават интимни части на тялото без срам и страх, да могат да говорят за проблеми в тази област, да говорят за това, което ги тревожи и да могат да се консултират с лекар, когато възникне заболяване.
Това ще помогне да се избегнат не само психологически, но и физиологични проблеми.

Ще има съзнателно отношение към секса

Изследванията сочат, че колкото по-подходяща и надеждна информация получава детето за секса, толкова по-късно то започва да прави секс. За това има просто и логично обяснение.
Ако не говорим за секс, не говорим за безопасност и правила, и така събуждаме интереса на детето към тази тема, стимулираме го да търси отговори на въпросите на практика. По време на такива „експерименти“ детето може лесно да се сблъска с насилие, принуда, полово предавани болести, нежелана бременност.

Сексуалното възпитание е една от най-важните задачи за родителите.
С негова помощ можем да защитим децата от насилие, да им помогнем да разберат себе си и промените, които се случват с тях.
И най-важното – да изградим отношения на доверие.

Мона Василева