Ето какво се случва с мозъка ви, когато се потопите изцяло в едно художествено произведение

Ако сте сред хората, които се потапят в живота на героите на художествените произведения до такава степен, че буквално се „изгубвате“ сред тях, то имаме добри новини за вас – учените вече имат по-добра представа как точно се случва това.

„Колкото по-вглъбени сте в даден измислен герой, толкова по-голям шанс имате да използвате онази част от мозъка си, която се активира и в случаите, в които мислите за себе си“, коментира Тимъти Брум, водещ автор на проучването и докторант по психология в Щатския университет на Охайо.

Какво казват учените

По време на изследването са били сканирани мозъците на 19 души, самоопределящи се като фенове на сериала на HBO „Игра на тронове“, в момент, в който са мислили за себе си, за деветима свои приятели и за девет герои от сериала (Брон, Кейтлин Старк, Церсей Ланистър, Давос, Джейми Ланистър, Джон Сняг, Петир Кутрето, Сандор Клегейн и Игрит).

Хората поясняват към кой точно от героите от „Игра на тронове“ чувстват най-голяма привързаност и харесват най-много.

Фентъзи сериала „Игра на тронове“, който продължи цели осем сезона, разказва за политическите и военни конфликти между управляващите родове на два измислени континента. Според Брум той е идеален за това изследване, тъй като успява да привлече изключително отдадена фен база и включва голям брой разнообразни герои, към които хората потенциално биха могли да се привържат.

Един от ключовите резултати в проучването е свързан с участниците, които са отбелязали най-високи резултати по отношение на показателя „идентификационна черта“. Във въпросника, който попълват, тези хора се съгласяват най-силно с изказвания от типа „Наистина се чувствам въвлечен/а в чувствата на героите от една книга“.

„Хората с по-висок резултат при показателя „идентификационна черта“ се вглъбяват не само в историята, но и в конкретен герой. Те съобщават, че мислите им съвпадат с тези на героите, мислят това, което и те, изпитват същите чувства. Те се въплъщават в самия герой“, казва Брум.

Докато участниците са оценявали себе си, приятелите си и героите от „Игра на тронове“, мозъците им са били сканирани с функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР). Тази машина измерва индиректно активността в различни части на мозъка посредством дребните промени в кръвоносния поток.

Изследователите са били особено заинтригувани от това какво се случва в онази част от мозъка, наречена вентромедиален префронтален кортекс. При нея се наблюдава една по-висока активност, когато даден човек мисли за себе си (и в по-малка степен – когато мисли за своите приятели).

Впечатляващи резултати

Процесът е бил простичък – по време на фЯМР на участниците са показани поредица от имена (понякога техните собствени, друг път – на някои от техните приятели или на деветимата герои от „Игра на тронове“). Всяко име е придружено от специфична характеристика – например самотен, тъжен, умен, заслужаващ доверие и т.н.

Участниците просто отговарят с „да“ или „не“ в зависимост от това дали дадената характеристика описва човека правилно. Същевременно изследователите измерват активността на мозъка им във въпросния вентромедиален префронтален кортекс.

Съвсем очаквано, вентромедиалният префронтален кортекс е бил най-активен, когато хората са оценявали самите себе си, по-малко – когато е трябвало да поставят оценка на приятелите си и най-малко, когато са се появявали героите от „Игра на тронове“.

При хората обаче с най-висок показател „индентификационна черта“ вентромедиалният префронтален кортекс е бил най-активен, когато са мислили за художествените герои, в сравнение с онези, които се идентифицират по-малко с героите. Тази част от мозъка е особено активна, когато оценяват герои, към които са най-привързани и които харесват най-много.

Откритията обясняват защо художествените измислици оказват толкова голямо влияние върху някои хора, допълва Дилън Вагнер, съавтор на проучването и асистент по психология в Щатския университет в Охайо.

„За някои хора художествената измислица е възможност да приемат нова самоличност, да видят светове през очите на други и да се върнат от тези преживявания променени“, казва още Вагнер. „Това, което предишните проучвания показват, е че когато хората преживяват историите така, сякаш те самите са героя, те създават връзка с този герой и той се преплита със собственото им Аз. По време на нашето изследване ние открихме доказателства за това в техните мозъци“.

Обекти.бг