5 ползи от развода за детето

Със съпруга ми се разведохме, когато синът ми беше на година и половина. И съм сигурен, че това решение се оказа по-полезно от запазването на семейството единствено и само в името на детето. Защото двама щастливи, но самотни родители са много по-добри от семейство, в което всички не могат да се понасят.
Рядко двойката преминава безболезнено през развода. Има болка, а през годините на съвместния живот се натрупва взаимен гняв и негодувание.
Но поддържането на семейство в името на децата, е безсмислено и дори вредно. То не е от полза нито за тях, нито за родителите.

Има няколко причини за това. Изброява ги detstrana.ru

Спасявате детето от постоянни скандали

Ако любовта е приключила отдавна и само детето свързва родителите, няма как това да остане тайна за него, защото скандалите и кавгите са ежедневие. Разбира се, сами по себе си те едва ли ще доведат до развод. Но ако те са много повече от щастливите моменти, какъв е смисълът да се поддържа такъв брак, а детето постоянно живее в изнервената атмосфера.
След развода мирът между бившите съпрузи няма да се установи веднага. Но рано или късно, вместо родителите, които се мразят, детето все пак ще има щастливи и спокойни мама и татко.

Не прехвърляте върху детето отговорността за собствения си живот

Не мислех, че детето ми (дори на година и половина) е толкова глупаво, че не забелязва лошите отношения между мама и татко. Разбира се, когато порасне, то по-добре ще осъзнае, че родителите му са били нещастни през целия си живот само заради него.
Мисля, че е не само инфантилно, но и жестоко да се прехвърли отговорността за нашите решения върху детето. Ако искате да се разведете, направете го. Ако искате да живеете заедно, живейте.
Със съпруга ми се чувстваме отговорни за живота си. И детето определено няма да взема решения вместо нас.

Таткото цени повече детето си

Не във всички семейства татковците веднага свикват с ролята на родител. Понякога дълго време те просто не забелязват сина или дъщеря си. Разводът и загубата на възможността детето да е край тях, автоматично го правят по-ценено и важно.
Разбира се, това не се случва във всяко семейство. Много зависи от самия мъж. Но точно това се случи при нас.
След развода бившият съпруг за пръв път започна да се грижи и да прекарва със сина ни колкото е възможно повече време. В началото мислех, че с това иска да ме уязви. Но постепенно разбрах, че не е така. Той просто по-късно се „включи“ на вълна бащинство. Сега едва ли мога да си представя по-добър татко за сина ни от него.

Детето получава повече ресурси

Да, става въпрос за пари. Мисля, че щастливите семейства, в които няма материални проблеми, едва ли ще мислят за развод. Но, ако непрекъснато, когато искате пари от съпруга си, трябва да обяснявате, че се налага да купите нови панталонки за детска градина или ботуши за зимата ... Това вероятно се превръща в проблем.
При развод детето ще получава месечно 25% от официалната заплата на втория родител или фиксирани разходи за живот. Разбира се, някои успешно избягват плащането на издръжка. При нас това не се случи.
Освен това според закона родителите също плащат наполовина за ваканцията и образованието на сина или дъщеря си. И няма нужда да спорим и да доказваме, че детето наистина се нуждае от тези пари.

Снимка: Getty
 

Детето ще види какво е нормална връзка

Дори ако мама и татко никога не се карат, но са отчуждени - не се докосват, не говорят ласкави думи, не проявяват грижи и внимание и не се интересуват от живота на партньора, детето ще забележи това. Ще реши, че това са нормални отношения.
И точно такава връзка ще се възпроизведе един ден, когато порасне.
Аз искам синът ми да знае, че от една нещастна връзка има изход, че не е необходимо да търпим нещо лошо. На всяка възраст и във всяка ситуация имаме право да бъдем щастливи. Няма причина да страдам с години.
Синът ми знае, че понякога двама души спират да се обичат и тогава е по-добре да се разделят. Но те никога няма да спрат да обичат детето си.
За моя син такава връзка е норма.

Детето ще получи две семейства вместо едно

Този сценарий все още се смята за странен и необичаен у нас. По-често след развода двамата враждуват, отнасят се студено и ревниво към новото семейство на другия родител.
След развода ние намерихме сили да изградим приятелски отношения, да запазим доверието и да имаме ясни правила.
Самите ние интуитивно стигнахме до такъв модел на връзка - всички заедно да бъдем приятели и заедно да обичаме сина си.
Струва ми се, че основният фактор за щастието на детето е способността на родителите да водят преговори. Повечето от тях успяват в семейството.
Други трябва да се разведат, да не живеят под един покрив, за да намерят най-накрая общ език и да се успокоят.
Точно това се случи с нас.
Това обаче не направи детето ни по-малко щастливо. И със сигурност то по нищо не отстъпва на тези, които растат в пълни семейства с майка и татко.

Мона Василева