2 критични ситуации и как да излезем от тях

Колкото и да внимавате, все някога се случва нещо да се пропука и да провокира притеснението или страха ви, провокирани от нещо, случило се с детето.

Има ли обаче начин да избегнете критичните моменти и как да го направите най-удачно?

Ето 2 сравнително често срещащи се неприятни ситуации, за които бихте могли да вземете превантивни мерки и те изобщо да не се случват. Или ако са вече факт, това може да помогне за преодоляването им.

Страх от кучета

Това може да бъде наистина сериозен проблем. А най-лошото е, че понякога не отминава и не се израства, а се задълбочава във времето.

Освен ужаса, който детето изпитва всеки път щом към него приближи куче или чуе кучешки лай, има и още нещо, което може да се превърне в потенциална опасност.

„Всеки път, щом чуеше или видеше куче, 7-годишният ми син се изтръгваше от ръката ми и хукваше бясно, без да мисли накъде. И често се озоваваше на улицата, между колите, които спираха на сантиметри от него. Изобщо не гледаше къде бяга“, разказва Ванина.

Решението на проблема. За да бъде преодолян този дискомфорт, случайно започнал още от бебешка възраст, семейството на Ванина се принудило да си вземе домашен любимец по съвет на детския психолог, когото посетили. „В началото синът ми гледаше кученцето от разстояние, но постепенно доби смелост и сега са неразделни. Вече не се страхува и не бяга, когато чуе кучешки лай“, обяснява майката.

Страх от вода

Има деца, които от съвсем малки изпитват необясним ужас от вода и водни пространства. Къпането се превръща за тях в изпитание, а ако отидат на море, те стоят максимално далеч от вълните.

„За да се справим с този проблем опитахме различни подходи. Записахме момиченцето си на плуване, но тя всеки път се разтреперваше като лист, щом видеше големия басейн. Организирахме съвместна морска ваканция с най-добрите ни приятели, но другите деца играеха на брега и се забавляваха, правейки пясъчни замъци, а тя стоеше плътно до нас“, разказва Стефани.

Решението на проблема. Всъщност се оказало по-лесно, отколкото са предполагали. Решили да направят трети опит и купили съвсем малко надуваемо басейнче, което инсталирали на терасата на жилището. Разпръснали в него различни играчки и поставили меки възглавнички наоколо, за да може да се сяда.

След това се редували да играят с играчките във водата, заедно с момиченцето, измисляйки най-различни забавни занимания. Постепенно детето се престрашило да влезе във водата, а много скоро спряло да се плаши от нея.

Решението в случая се оказало преодоляване на страха чрез игра с водата, но за целта тя била в малко и не толкова плашещо количество – не като в големите басейни и моретата.

Соня Димова