Какъв тип интелигентност притежава вашето дете (Част 2)

Има различни форми на интелигентност и това зависи от начина на мислене и действие, и предразположеността на малчугана към тях.

Всъщност става дума за 8 основни области, които определят различните типове на интелигентност при децата.

Ето как да разпознаете към коя от тях спада вашето дете и по какъв начин да му помогнете да развие своите умения

Как да развием интелигентността на детето

Интелектуалният потенциал не е наследство, без възможност за неговото модифициране и развитие. Човек не се ражда интелигентен, но става интелигентен. Интелигентността расте и се развива заедно с детето и е възможно да бъде още повече развита.

Според резултатите от множество проучвания, развитието на мозъка започва със зачеването и не спира с раждането. Задачата на родителите е да помогнат на детето да открие и развие своя потенциал максимално.

Това може да се случи по два начина: чрез директни стимули (срещи със завладяващи хора, предмети, определени ситуации) и чрез посредник (човек, който съдейства всичко това да се случи).

Снимка: Shutterstock

Интелигентност от утробата

Когато бебето се появи на бял свят, то има напълно развита мозъчна структура от физическа гледна точка. Но умът му започва да работи далеч преди раждането.

Вътреутробният живот е също толкова важен за развиването на интелигентността. Реално той стартира още в първите гестационни седмици с т.нар. от някои експерти „фетална интелигентност“. Това е способността му да решава проблеми, свързани с адаптацията към околната среда.

В утробата плодът е способен да получава стимули от външния свят чрез сетивните си органи, които да обработва и да дава отговор: чрез увеличаване на сърдечната честота при внезапен шум или с движение при по-силна светлина. И ясно демонстрира, че е запомнил различните стимули, като коригира реакциите си. Което показва, че е в състояние да съхранява информация, която да използва в най-подходящите моменти.

От 13-та седмица се наблюдава как едни и същи стимули, предлагани на различни деца, показват различни отговори. Следователно може да се говори за индивидуална интелигентност още в тази фаза.

- При пространствена интелигентност детето осъзнава средата на околоплодния мехур, в която се движи с пъргавина.

- Кинетичната интелигентност позволява да контролира тялото и движението. Развитието на органите на баланса започва в 7-та седмица. През третия триместър, когато майката слуша музика, която й харесва, бебето преминава към нейния ритъм, „танцувайки“ в утробата.

- Интроспективната интелигентност е способността да се разбират личните емоции. Смята се, че плодът изпитва усещания като вкус, което изразява чрез усмивка.

- Междуличностната интелигентност е способността да се свързва с другите. Наблюдавайки поведението на близнаците по време на бременност с ултразвукови сканирания, можем да разпознаем жестове и нагласи, които изразяват форма на връзка между двете бебета. Всяка двойка има свой собствен начин на взаимодействие: привързан, безразличен или конфронтационен.

- При езиковата интелигентност е установено, че до 28-та седмица бебето може да плаче в утробата. Недоносените бебета, родени на този етап от бременността, го правят. Благодарение на спектрографски преглед педиатърът Хенри Труби установява, че плачещите модели на недоносените бебета имат някакво съответствие с интонациите, ритмите и други характеристики на начина на говорене на майката. Тоест детето слуша и имитира гласа на майката.

- При музикалната интелигентност плодът демонстрира различни реакции в зависимост от типа музика. Успокоява се например с Вивалди и Моцарт и се вълнува много от Бетовен, Брамс и рок музика.

- Логико-математическата интелигентност се проявява чрез „играта“ с ритничета, което показва, че детето вече знае как да брои. Ако почукате по корема си 1, 2 или 3 пъти, то ще ви отговори със същия брой ритници.

Наследствена ли е интелигентността

Дълго време се смяташе, че единствено генетичното наследство определя броя на връзките между клетките в мозъка. Към днешна дата обаче е доказано, че развитието зависи преди всичко от околната среда.

Когато детето е в среда, богата на дразнители, звуци, цветове, игри, вкусове, миризми, гушкания и емоции, мозъкът се развива чрез умножаване на мрежата от дендрити, които свързват клетките помежду си.

Последните проучвания показват, че мозъкът се състои от около 13 милиарда клетки, наречени неврони. Всеки от тях има разширения: аксоните, които свързват мозъка с различни части на тялото, и дендритите, които свързват мозъчните клетки или невроните един с друг. Това сложно взаимодействие между природата и околната среда се изразява с голяма яснота в различни дейности - като говорене, четене и писане например. Никой не се ражда, знаейки рождения си език. Необходимо е да го научи и това променя мозъка по окончателен начин. Но това вече зависи от околната среда.

Снимка: Shutterstock

Четенето прави децата по-умни

Четенето в семейството е определено като най-ефикасната дейност за насърчаване на интелектуалното развитие и умения на детето. Това смятат експертите от Американската академия по педиатрия и също така се препоръчва от международни организации, като СЗО, Unicef ​​и Unesco.

Важно е обаче да се чете още от първите месеци заедно. Споделеното четене, още през първата година от живота на детето, може да окаже дълбоко влияние както върху релационното, така и върху когнитивното измерение, потвърждава CSB. Многобройни изследвания, проведени в САЩ и Великобритания, показват, че децата, на които се четат редовно книжки още от раждането, имат по-голямо развитие на езика и демонстрират по-малко трудности при по-късното научаване да четат, в сравнение с техните връстници, на които не е било четено.

Но не е достатъчно просто да четете истории. Също толкова важни са начините, по които родителите взаимодействат с децата. Най-ефикасни са тези, обозначени с термина „диалогично четене“: родителят говори, като посочва важните моменти, задавайки въпроси. Така, държейки бебето в ръцете си, той увеличава когнитивния стимул, свързан с емоционалните преживявания.

По материали от Qui Mamme