Д-р Спок: Вие знаете повече, отколкото си мислите, че знаете

"Вярвайте на себе си. Вие знаете повече, отколкото си мислите, че знаете", е една от крилатите мисли на прочутия д-р Бенджамин Спок (1903 - 1998). Десетки поколения са отгледани по неговия бестселър "Грижи за бебето и детето". 

Книгата е толкова ценна, защото американецът е първият педиатър, който учи психоанализа, за да разбере нуждите на едно дете и динамиката в семейството. Той лансира нова за онова време философия за отглеждането на децата. Преди него експертите твърдели, че строгото възпитание на децата ще ги подготви най-добре за живота.

Доктор Спок обаче смятал тези практики за противоречащи на родителските инстинкти и вредни за децата и обществото. Той насърчава майките и бащите да създават емоционална сигурност, като проявяват нежност и играят с бебетата си, пише Мениджър нюз.

Дали теориите му са отживелица?

Преценете - ето няколко цитата от книгата, излязла за първи път през 1946 г.:

"Истината е, че отглеждането на дете е дълга, трудна работа, чиито награди не са винаги незабавно видими. Това е неоценяван труд, а родителите са точно толкова хора и чувствителни, колкото и децата им."

"Направете си график, ако трябва го запишете на лист хартия. Той трябва да ви налага да бъдете заети с домашна работа или нещо друго, докато бебето ви е будно. Следвайте го усърдно - за да впечатлите бебето си и да впечатлите себе си.

Да кажем, че сте майката на момченце, което свиква да го носят на ръце през цялото време. Когато то се подразни и разпери ръце, за да го вдигнете, обяснете му с приятелски и много твърд тон, че тази и тази работа трябва да се свърши този следобед. Въпреки че не разбира думите ви, то разчита тона на гласа ви.

Продължете да си вършите работата. Първият час на първия ден е най-труден.

Едно бебе разбира промяната по-добре, ако майката остане пред погледа му първоначално за по-дълго и му говори малко. Това му помага да бъде погълнато от нещо друго. Някои бебета се приспособяват по-бързо, ако могат да виждат майка си и да я чуват да им говори, дори да не може да ги вдигне и да ги носи.

Ако му занесете играчка и му покажете как да я използва или ако решите, че е време да си поиграете с него, седнете до него на пода. Позволете му да се изкачи в прегръдките ви, ако иска, но не го връщайте към навика да го носите на ръце.

Когато сте заедно на пода, то може да изпълзи накрая от прегръдките ви, след като разбере, че няма да станете и да започнете да го носите, ходейки. Ако го вдигнете и разходите, то със сигурност ще възрази шумно, когато опитате отново да го сложите на земята. Ако продължи да се сърди за неопределено време като седите с него на земята, измислете си друга работа и отново станете заети.

Това, което се опитвате да направите, е да помогнете на бебето си да започне да изгражда търпимост към разочарованието - малко по малко. Ако не започне да се учи на това между 6 и 12-месечна възраст, урокът на по-късен етап е много по-труден за научаване."

"Казано на автомобилен жаргон, детето снабдява мощността, но родителите трябва да държат волана."