Първо дете: очаквания и реалност

Още преди да родя попих тонове информация за опасностите от екраните от невролог, офталмолог, детски психолог, прочетох и мнението на опитни майки, които са особено активни в социалните мрежи. И взех някои кардинални решения.

„Няма да гледаме анимации до 6-годишна възраст"

Учените обясняват, че екраните вредят на очите, сменящите се картини натоварват нервната система, а и „леките удоволствия“ под формата на готов вълнуващ сюжет пречат за развитие на фантазията и въображението.
Честно казано, няма какво да кажа срещу тези аргументи. Тоест, не смятам, че гледането на анимации е полезно занимание за двегодишното, но когато бяхме в болницата, това беше единственото нещо, което ме спаси. 
Сега понякога гледаме малко сутрин и от време на време вечер преди лягане. В същото време съвременните приказки не привличаха много детето.
Пристрастило ли се е детето ми към  екрани, таблети  телефони? Изглежда не.
Лесно ли е да го заинтересувате за нещо друго в реалния живот? Определено - да!
След като се справи със сглобяването на конструктори, то се научи как да използва отвертка и сега с ентусиазъм върти и развърта винтове в целия апартамент. 
Въпросът е, в добрата мярка.
Много часове пред трептящия екран, разбира се, са забранени. Но от няколко епизода на любимата анимация детето няма да се развали и няма да се пристрасти към телевизора. Поне със сина ми не се случи ...

Снимка: Guliver / Getty

„Без кифлички и сладкиши преди училище“

Сладкото е вредно - това е факт! Със съпруга ми се опитваме сами да използваме по-малко захар. В къщата обаче винаги има някакво сладко от сливи, което е толкова вкусно ...
Естествено, детето ни гледа, пита и потапя пет пръста в чинията.
Изводът е прост: ако искате детето да не яде нещо, не го яжте пред него. Между другото, нашият син все още не е опитвал шоколад и сладкиши, но обича броколи и цвекло. Може би само защото и ние ги обичаме и често ги ядем.

„Още на 2 г. ще рецитира стихове"

Синът ми не се интересува от шарени книжки с приказки и прекрасни стихотворения. Но имаме цяла библиотека от енциклопедии за строителна техника, влакове, трактори и автомобили.
Първоначално бях почти сигурна, че „момчешките“ интереси са просто мит. Какво ще стане, ако на детето се предлагат различни неща, а не само това, което се смята за момчешко. Вероятно то ще се интересува от кукли, от животни и ...от всичко, което го привлича.
На 2 години и половина синът ми все още не говори със сложни изречения, както момичето на съседа, което е на година и половина, но е изключително сръчен и изобретателен. Тъжна ли съм от това? Не, но това е друга история.

„Таткото ще участва в грижите и възпитанието наравно с майката“

Аз съм от лагера на онези майки, които вярват, че татко е също като мама, само че е татко (тук трябва да има усмивка) - надявам се да разберете моята гледна точка. Тоест татко не „помага“ на мама, а е пълноправен равен родител за детето.
Съпругът ми можеше да ме замени по много начини - да преоблече бебето, да го нахрани, да го измие, да го сложи да спи, да смени пелена.
Но колкото по-голям ставаше синът ни, толкова повече се привързваше към мен и се дистанцираше от баща си, който прекарваше по-голямата част от времето си на работа. По някакъв начин се опитах да се преборя с него, но в крайна сметка се отказах.
Не, таткото в крайна сметка не е майка, поне не за двегодишно дете. Да, той му обръща цялото си внимание, когато се прибере от работа. Но все още не сме постигнали пълна взаимозаменяемост.
Детето заспива само с мен, когато се удари, също веднага тича при мен.
Хората казват, че това ще се промени след 4-5 години. Е, да почакаме ...

„Никакви бавачки "

Защо бавачка, ако има майка, татко, баба? Освен това тотално не вярвам на други хора! Изглежда всичко е логично ... Но в един момент разбрах, че денонощният престой в апартамент с двегодишен палавник (вярно най-обичаният и желан син), е разрушително за психиката ми.
А  през миналото  лято и есента, когато студове и пандемия затвориха къщите ни, мракът в душата ми се спусна напълно.
След поредния конфликт със съпруга ми разбрах, че това не може да продължи повече и се нуждаем от помощник - от човек, който може да играе със сина ни няколко часа вечер, докато аз готвя вечеря, работя или просто спя (моят съпругът работи до късно).

Съмненията бяха разсеяни от новината, че отново очакваме бебе.
Сега съм доволна. На първо място, от факта, че бавачката прави със сина ни това, което аз физически не мога сама - тя скача, люлее го на ръце, гонят се из апартамента ...
Да, все още съм предпазлив да ги оставя сами (като всяка притеснена майка), но съм доста доволна, че имам няколко часа за себе си, да остана сама в кухнята или просто в другата стая. В същото време чувам какво прави детето и се чувствам комфортно.

Мона Василева