Как "Цар Лъв" учи децата да се справят с болката и загубата

Близо 30 години след премиерата на филма „Цар Лъв“ той си остава емблематичен не само заради завладяващия си сюжет и магична музика. Филмът показва на децата колко е важно да следват мечтите си и да се учат от собствените си грешки. Дава им и един особено ценен урок: как да се справят с болката и загубата. 
Лентата привлече вниманието и на експертите по психично здраве, които проследиха действията на героите, техните реакции и преживявания.
Консултантът по психично здраве Джо Денис анализира как стъпка по стъпка малкото лъвче Симба успява да се справи със смъртта на баща си Муфаса.
Елена Меренда, специалист към Програмата за наблюдение и изследване на ранната детска възраст в Университета на Гуелф пък поставя акцент на това как в хода на историята, Симба преминава през всички етапи на скръбта.
Ето част от техните коментари.

Дори добрият родител няма как да предпази детето от травмите 

Муфаса наистина е добър родител. Той знае как да постави граници (можем да видим това по време на разговора за гробището на слоновете) и не засрамва публично Симба, когато той нарушава правилата. Заедно с това таткото учи малкото лъвче на отговорност, предпазливост, уважение и други важни за живота в джунглата неща.
След неговата смърт Симба обвинява себе си за случилото се, чувства се виновен и отговорен, с цялата мъка на преживяванията му. Това не прави Муфаса лош баща. Напротив, възпитанието му в крайна сметка помага на Симба да преодолее травмата и да победи Скар.
Реакциите на малкото лъвче психологически вярно разкриват етапите, през които минава всеки, преживял голяма загуба.
Намирайки безжизненото тяло на баща си, Симба първо се опитва да го събуди (естествена реакция на всеки, който няма опит и не се е срещал със смъртта).
Така той преминава през етапа на отричането.
Заедно с това Симба се чувства виновен: той смята, че именно неговото неподчинение е довело до смъртта на баща му.
„Между три и шест години децата влизат в така наречения период на „инициатива срещу чувството за вина“ и дълбока вярват, че всичките им мисли и желания се сбъдват“, обяснява психологът Ерик Ериксън
И ако в този период един от родителите умре, детето обикновено се чувства лично отговорно за това.

Бягството е честа реакция е при травма

В случай на заплаха нашето тяло се мобилизира, което му помага да реагира по-ефективно на опасността. С други думи взема решение да атакува или да бяга, за да се спаси.
Така се случва и след смъртта на Муфаса - Симба решава да избяга. А срещайки верни приятели - Тимон и Пумба, за първи пък след загубата на баща си, се усеща в безопасност и забравя за проблемите си. Той потиска спомените, отрича травматични събития и не обсъжда историята си с новите си приятели.
По-късно, когато среща Нала, той отново се опитва да избяга.
Срещата с Нала събужда спомени, събужда и гнева му. Отново вярна реакция на незрялата възраст. Тъй като децата не разбират точно какво представлява смъртта, понякога си мислят, че любимият им човек, който е умрял, ги е изоставил. Затова му се ядосват. Това отношение се променя едва след като навършат 5-7 години и по-добре започват да разбират събитията от живота. 
Докато е с Тимон и Пумба, Симба забравя за проблемите си. Той е добре нахранен, безгрижен и свободен. Има приятели, но няма отговорност. Появата на Нала обаче припомня на Симба ужаса, в който е живял много години. След като научава от нея за проблемите в прайда, той осъзнава, че вече

не може да игнорира травмата си: трябва да се изправи срещу нея

Срещата с духа на Муфаса помага на Симба да премине през още два етапа на скръб: договаряне и депресия. Симба първо обвинява баща си, че го е оставил, а след това моли Муфаса да остане при него.
Договарянето и депресивните симптоми също са нормален отговор на загубата и травмата. По време на детството те могат да се проявят като чести плач, загуба на апетит или преяждане, нарушения на съня и необяснима болка.

Необходимата подкрепа

Благодарение на шамана Рафики, Симба измисля как да спаси прайда. Но не само от него той получава подкрепа.
Всички негови приятели се събират и подкрепят Симба в последната битка със стари врагове, помагайки му да преодолее страховете си. 
Тимон и Пумба обясняват на Симба, че на всички се случват лоши неща. И той може да бяга от неприятности или да се опита да се поучи от тях. Благодарение на подкрепата, Симба в крайна сметка приема смъртта на баща си.
Така и в реалния живот децата също могат да се научат да живеят с мъка и да продължат напред.

Възстановяването никога не е лесно

Не самото събитие предизвиква травматичната реакция, а осъзнаването му. Така се случва и със Симба, когато чува
думите на Скар: „Ако не беше ти, той щеше да е жив сега. Какво ще каже майка ти? Бягай и никога не се връщай. "
Симба не може да се оправдае, нито да се защити от тези думи, които дълбоко го нараняват. Той не може да види колко лъжливо е това твърдение.
В крайна сметка той побеждава Скар и преодолява травмата. Но дори и след победата над Скар, животът не се връща в предишното русло от само себе си. Симба и прайдът трябва да работят усилено за това.