Как да развием критичното мислене на децата

Да знае как да различи истината от фалша, да формира лично мнение, да не се влияе от околните, да се изразява по свой начин – всичко това са важни умения, които е добре детето да усвои. То не се ражда научено, трябва да му помогнете да направи това. И колкото по-рано започнете, толкова по-добре.

Когато са малки, децата много лесно и бързо усвоят тези уроци, макар да ви се струват твърде невръстни. Същото е като с езиците – в ранна възраст ученето е по-лесно, отколкото в по-късни години.

А тези умения са важни, защото носят много ползи – не само в общуването, а и в училище, в спорта, в изкуствата и изобщо във всичко, с което детето се ангажира.

„Търсенето на истината е подход, който се оказва изключително необходим в днешно време“, казва Фулвия Ричардоне, основател на асоциацията PenSiamo, чиято цел е именно да научи на критично мислене новите поколения.

 „Критичното мислене представлява мисъл, свободна от предразсъдъци, която прилага логика и не само. Критичният мислител е внимателен, избягва импулсивността в изказванията си, размишлява, ясен е в начина си на изразяване. Той не се страхува да види своите теории опровергани, всъщност точно в конфронтацията намира място за изява. Всяко различно мнение на практика му помага да стигне до целта и я разбере по-добре. Ето защо вярва в учебния процес, който продължава цял живот“, твърди тя.

Как на практика да постигнете това?

Снимка: Shutterstock

Стимулирайте детето да мисли критично

„Ако всички ученици се изразяваха свободно и можеха да прилагат това в ежедневието, ученето би било интересно за всички“, смята Ричардоне.

Взаимното сравнение на идеите в една класна стая позволява на учениците да развият истинския си потенциал. Резултатът се вижда в очите им, които веднага светват и се оживяват, защото децата се вълнуват от онова, което правят. Но за да се случи това те вече трябва да са свикнали да мислят критично и в същото време да уважават различните идеи.

Основата на тези умения се полага у дома, още когато децата са съвсем малки. Какво могат да направят родителите?

„Трябва да оставите децата да мислят и изразяват свободно своите идеи. За целта може да им задавате въпроси, за да разберат за какво става въпрос. Но без да им давате готови отговори. Целта е децата да търсят и намират сами отговорите, които след това ще споделят с вас“, съветва експертът.

„Защо мислиш така“

Това е въпрос, който родителите могат да използват, за да накарат детето да прецени ситуацията от различни гледни точки. По този начин активират търсенето му на отговори. Други полезни въпроси са: „Какво те накара да измислиш тази идея?“, „Разкажи ми още веднъж, дали разбрах правилно?“, „Може ли да ми дадеш пример?“.

Очаквайте децата да ви засипят с добре аргументирани въпроси и обяснения, с които не сте длъжни да се съгласявате. И точно тук се крие тайната на критичното мислене. За малките е по-полезно да спорят с вас аргументирано и да доказват своята гледна точка, отколкото бързо да приемате тяхното мнение, дори когато виждате, че то е грешно. Колкото повече мотивирани аргументи извадят те, толкова повече ползи ще им носи това в бъдеще.

Тренирането на критично мислене по този начин позволява на децата да свикнат да бъдат изслушвани и да се чувстват свободни да изразяват своето мнение, дори то да е различно от това на всички останали. Освен това се научават как да спорят и да обосновават своето виждане. „Това им дава възможност да изградят силен характер, което ще им бъде полезно при реализацията след години“, смята Ричардоне.

Снимка: Shutterstock

В непрекъснато изследване

Ученето на критично мислене е процес, който се развива постоянно, но засяга не само децата, а и родителите. Вие също трябва да се учите от грешките, за да не ги повтаряте повече.

„Както каза Сократ, „Знанието е непрекъснато търсене“, така че колкото повече търсите заедно с децата вашите истини, толкова повече ще научавате. И освен това ще станете по-добри родители, гарантирано. Ако от друга страна приемате, че като възрастни знаете много повече (което е факт) и не търпите да се съобразявате с мнението на децата, не само не им помагате да развият мисленето си, но също така им пречите да се развиват като цяло“, смята Ричардоне.

Покорството продължава толкова дълго, колкото продължава и упражняването на властта. Послушанието на децата понякога не е най-градивното решение, което вземате като родители, защото често в бунта се раждат характерите и отстояването на собственото мнение. Затова е най-добре да помогнете на децата да бъдат свободни и да се учат от авторитетите, а не да се държите с тях авторитарно и да им пречите да вървят напред.

По материали от Giovani genitori