Как да ангажирате вниманието на 2-годишното дете

Когато по една или друга причина нямате възможност да излезете навън с малкото дете или просто е твърде горещо за игри на открито, се налага да помислите как да го занимавате у дома.

Безспорно като родители се стремите в такива моменти да измисляте полезни за 2-годишния малчуган игри и занимания, но често идеите ви се изчерпват. Или може би се колебаете кои са най-подходящите и как да ангажирате вниманието на малките за по-дълго време.

Ето две предложения, които винаги вършат работа. Децата ги харесват и освен това са наистина полезни за тях, защото в тази възраст те обичат да експериментират и им допадат занимания, стимулиращи въображението.

Животни от пластилин

Пластилинът е мек и приятен за моделиране. И на практика от него детето може да изработи всичко, което му хрумне. А ако не му хареса как се е получило, лесно може да го развали и започне отначало.

Може да го провокирате да опита да изработи от този материал животни като тези в любимите му приказки. А после тези животинки може да превърнете в герои от импровизирания театър, докато четете за пореден път някоя история.

Картини от цветна хартия

С хартия на тази възраст могат да се създадат наистина много неща. За 2-годишното дете обаче по-лесни са простите и ясни форми: например луна и звезди, които то може да залепи на син лист и да се получи звездно небе.

Или да му подготвите предварително изрязани различни фигурки, които да подреди и образува къщичка с градина. Вариантите са наистина много и тренират също така неговата сръчност.

Да нарисува емоция

Това е малко по-трудно, но може да опитате. Дайте на детето бял лист и цветни флумастери или боички и му покажете как може да изобрази нещо, което го е развълнувало. Не е нужно то да има определена форма. В тази възраст това е трудно постижимо. Но може да има конкретен цвят.

Ако например през деня детето е било на зоопарк и се е върнало щастливо, помогнете му да използва най-подходящия за радостта цвят – жълто. Така ще свикне да разпознава не само багрите, но и емоциите.

Соня Димова