Кой държи в джоба кокоша глава

Детството на знаменития писател Васил Цонев, когото мнозина помнят като сатирика Дон Базилио, и неговия брат – легендата на българския театър и кино Коста Цонев, оживява в осемнайсет разказа. Публикувани преди 51 години в сборника „Едно време в „Овча купел“ днес те възкръсват в ново издание, озаглавено „Баща ми, бояджията“ по името на едноименния разказ и филмовия мюзикъл по сценарий на Васил Цонев. Книгата излезе от печат с корица и художествено оформление от Милена Вълнарова и с логото на „Лист“.

Защо е по-добре да имаш кокоша глава джоба, отколкото лачени обувки? Как едно семейство посреща 1932 година? Колко са големи преспите, които януарският вятър трупа по овчакупелските ливади? Какво става, когато едно момче намери 50 лева на пътя? А как крякат овчакупелските жаби? Историите в „Баща ми, бояджията“

стаяват по една сълза на ръба на усмивката

„То беше отдавна, много отдавна, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. Аз бях толкова малък, че можех да се люлея на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост.“, започва разказа си Васил Цонев, а после неусетно ни замъква из треволяците на детството, приключенията и невинността.

Освен разказите на Васил Цонев томът включва и текстовете на поета Кръстьо Станишев за песните „Ний сме попови лъжички“, „Кокоша глава“ и „Темпо, темпо, боядисвай!“ . След излизането на мюзикъла „Баща ми, бояджията“ на екран под режисурата на Стефан Димитров през 1974 г., те придобиват култов статут.

Няколко поколения припяват:„Темпо, темпо, боядисвай, нито миг не се улисвай!“ или пък „Ний сме попови лъжички,/Черни жабешки деца,/Без крачета, без ръчички/пълним локви и блата“.