Те са „слабо грамотни“, но въпреки това стават известни писатели

Дислексията е специфично разстройство, което пречи на обучението – то затруднява бързото разпознаване на думите, когато човек чете и пише под диктовка.
Няма външни белези на това затруднение. Обикновено то се установява, когато детето тръгне на училище.

Дислексията обаче не пречи на някои да станат известни писатели, въпреки, че трудно четат и често пишат с грешки.

Ето кои са те, припомня Letidor. ru.

Ханс Кристиан Андерсен

Снимка: Guliver / Getty

Датският писател, автор на 3381 произведения за деца и възрастни, е принуден да напусне училище като малък. Той е бил обявен за неграмотен и е бил подложен на тормоз.
В 19 век за дислексия въобще не се е говорело, така че няма нищо чудно в реакцията на учителите, когато едно дете не се справя.
В мемоарите си Андерсен разказва, че той трудно е можел да напише и една дума правилно, а по време на часовете е гледал закачените по стената картини и е мечтаел.

Още в детството Андерсен съчинява невероятни истории за себе си и за своя въображаем приятел, но връстниците му така и не го разбират. Бъдещият писател често плаче ъгъла на стаята и се моли, докато майка му дойде да го вземе от училище.
Когато започва да пише и да носи ръкописите си в различни издателства, те ги връщат с думите:
„Човек, който допуска толкова грешки, пишейки на родния си датски език, не може да бъде писател.“

Андерсен пише своите „Приказки“, когато е на 30 години и те го правят известен. След това целият свят научава за него. Книгите с приказките му се разпродават за минути.
До края на живота си Ханс Кристиан пише с грешки, но това вече няма значение.
 

Джейн Остин

Снимка: Guliver / Getty
Английската писателка, написала „Гордост и предразсъдъци“, „Ема“, „Абатство Нортангер“, „Разум и чувства“, също се сблъсква с неразбиране от страна на на учителите.
В едно от училищата, в които тя учи, режимът е особено строг, основава се на страх от директора, което довежда момичетата до нервно и физическо изтощение. След поредица от провали, бащата на Джейн я прехвърля на домашно обучение.

Въпреки любовта си към литературата, тя така и не успява да овладее правописа.
Според биографите ѝ, тя вероятно е имала дислексия. Това не пречи да стане първият представител на реализма, прекрасен сатирик и да пише романи, които и до днес са актуални и четени.
Нейните романи се считат за шедьоври, които съчетават простота, дълбока психология и истински английски хумор.

Луис Карол

Снимка: Guliver / Getty

Известният детски писател, логик, математик, богослов, фотограф Луис Карол (Чарлз Лутуидж Доджсън) непрекъснато допуска грешки, когато пише. Нещо неприемливо за викториански интелектуалец.
Може би затова младежът предпочита числата и фотографията – той става учител по математика, а в свободното си време прави снимки.
Всичко се промени след случайната среща на Доджсън със семейство Лидел. Фотографът харесва четиригодишното им момиченце Алиса толкова много, че съчинява история за нея, която по-късно целият свят научава.

Снимка: Guliver / Getty

Доджсън се възползва от връзките си и публикува творбата под псевдонима Луис Карол. Така славата не му пречи на основната работа.
Дислексията не става пречка за създаването на една от най-добрите сюрреалистични приказки "Алиса в страната на чудесата" и редица други произведения

Владимир Маяковски

Предполага се, че руският поет Владимир Маяковски също е имал дислексия. В мемоарите си той разказва как не харесва точки и запетаи - и не само не обича, но възприема текста по свой начин, без да разбира къде да постави препинателни знаци.
Приятели му помагат и редактират текстовете му.
Той също така не обича да чете - сестра му разказва, че през ученическите си години той дори организира кампании срещу новите книги, прави остри изявления срещу "дебели" книги, книги за любов и всякаква художествена литература.
Въпреки всичко това, поетът отлично усеща ритъма на текста. Има предположение, че именно дислексията и специалната връзка с думите помагат на Маяковски да създаде известната поетична „стълба“ и да направи огромен принос към поезията на двадесети век.

Агата Кристи

Снимка: Guliver / Getty
Като дете Агата не успява да се научи да пише, а когато все пак някак си се справя, прави толкова много грешки и пише толкова бавно, че родителите ѝ я освобождават от училище. Защото там всички ѝ се присмиват.

Заради дислексията бъдещата писателка не е смятана за особено умна и родителите ѝ се притесняват, че никога няма да се омъжи - в края на краищата тя ще трябва да отговори  на писмо поне на един фен.
В същото време малката Агата обича да слуша историите на гостуващи роднини, а любимото ѝ занимание е да говори с измислени герои. Тя не може да се концентрира върху ученето, но много дълбоко съчувства на хората, винаги ги изслушва внимателно, разпитва за подробностите и се фокусира върху това, което другите смятат за дреболия.
Книгите на Агата Кристи са публикувани в над четири милиарда екземпляра и са преведени на повече от 100 езика.
Тя пишеше с грешки до края на живота си, но това не ѝ пречи да стане любимка на милиони.
Мона Василева