Защо любовта към новороденото понякога не идва веднага

Съкровена болка изплаква млад баща.  Изповедта му е публикувана в Reddit.
Ето какво признава той:
„Много ми е трудно. Дъщеря ми се роди със здравословни проблеми и се наложи да остане за няколко седмици в интензивното отделение. Но прогнозата беше добра, нямаше за какво да се притесняваме. С жена ми също всичко беше наред – чувстваше се добре.

Трудностите

Трудно ми е и се чувствам неловко, заради чувствата към дъщеря ми. По-скоро, заради липса на чувства. Всъщност в момента изобщо не изпитвам емоции -

нито щастие от факта, че с любимата ми съпруга имаме дете и, че станах баща, нито тъга или безпокойство, защото бебето има усложнения. Когато гледам дъщеря си, все едно гледам празен бял лист. Няма значение дали гледам нея или някое друго дете в родилното.
Честно казано тази моя безчувственост много ме притеснява. 
Разочарован съм от себе си, че не усещам прилив на щастие и не изпитвам привързаност към собственото си дете.
Абсолютно не ме интересува дали дъщеря ми ще бъде изписана днес или след шест месеца. Ужасно е. Не знам какво да правя, как да го оправя. Или може би това, което се случва с мен, е нормално?“

Процес на адаптация

Експертите смятат, че това наистина е нормално. Някои родители автоматично изпитват силна любов към детето си веднага след раждането му, буквално от пръв поглед.А при други усещането за емоционална връзка с бебето не идва веднага.
Минава време. Понякога това е доста дълъг процес, върху който трябва целенасочено да се работи.
Случва се по-често при татковците, които за разлика от майките, не раждат и не кърмят бебето – което означава, че не са „свързани“ с него във физиологичния смисъл. При майките пък дългото, трудно раждане и следродилната депресия могат да повлияят негативно на привързаност към детето.
И много бащи, които не усещат някаква всепоглъщащата любов към детето, изпитват огромно чувство за вина. Това личи и от писмота на този отчаян баща. Но не трябва да се паникьосвате, ако не почувствате веднага прилив на любов към новороденото.
В същото време, ако ситуацията не се промени, е необходимо да се потърси квалифицирана психологическа помощ и няма от какво да се срамувате.

Снимка: Guliver / Getty 

Как да си помогнете

1. Най-ефективният начин е контакт кожа до кожа. Просто гушкайте голото бебе до гърдите си възможно най-често, вдишайте аромата му.

2. Контакт очи в очи. Докато храните бебето от шише, го гледайте директно в очите. Така между вас ще възникне емоционална връзка.

3. Говорете на бебето си. Малките деца обичат да им говорят и в крайна сметка се усмихват в отговор. Просто е невъзможно да устоите на тази усмивка. Разкажете му всичко – за времето, за футболния мач, който сте гледали, за това какво смятате да приготвите за вечеря. Основното е, че то чува гласа ви и скоро ще започне да реагира в отговор.

4. Носете бебето си в слинг или раница. Близкият физически контакт е чудесен начин да формирате емоционална привързаност.

5. Направете му масаж. Тази практика е добра за мъника и ще свали стреса и в двамата.

Ето и отговора на друг баща, който дава своята морална подкрепа.

„Не се проклинайте за това. Раждането на дете е като бомба, взривена в живота ви и вие сте били шокирани. Не се притеснявайте, няма винаги да сте в това състояние.
Първите около шест седмици (дори и без здравословни проблеми!) са тотална катастрофа. Случва се на всеки. Буквално всички родители чувстват същото като вас. Просто стиснете зъби за още няколко седмици. И тогава изведнъж ще усетите, че чувствата ви са станали повече или по-малко нормални, ще се научите да взаимодействате с бебето и всичко ще премине.
Е, може би не всички родители се чувстват като вас.
Но самият факт, че забелязвате това в себе си и искате да го промените, вече показва, че сте добър родител.“

По материали на  lifehacker.com, Мона Василава